Тя се усмихна, срещнала светлосините очи на госта.
— Здравей, Чанинг.
— Здравей и на теб. — Той й предложи нова чаша вино. — Откъде Маргьорит намери тези диви коне?
— Моля?
— С които те измъкна от кабинета ти. — Усмивката му бе чаровна като бонбон.
Сидни неволно откликна.
— Не се наложи да използва толкова драстични мерки. Просто бях заета.
— Това вече съм го чул. — Той огледа черната й рокля с одобрението, което би засвидетелствал на украшенията в дома си. — Миналата вечер пропусна чудесна пиеса. Струва ми се, че Сондхайм е създал нов хит. — Убеден в съгласието й, той я поведе към масата за вечеря. — Кажи ми, мила, кога ще престанеш да си играеш на делова жена и ще си дадеш почивка? Отивам у семейство Хамптън през уикенда и бих се радвал да ме придружиш.
Сидни с усилие разтвори стиснатите си устни. Нямаше смисъл да го разубеждава, че не играе. Пък и това бе всеобщо, мнение.
— Боя се, че точно сега не мога да оставя всичко. — Тя седна до него на дългата стъклена маса в просторната трапезария. Завесите бяха дръпнати и разкошната градина с пастелните тонове на ранните рози, разцъфналите лалета и кимащите аквилегии сякаш нахлуваше вътре.
На Сидни й се искаше вечерята да се бе състояла на открито, за да може да седи сред цветята и да се наслаждава на соления морски въздух.
— Надявам се, нямаш нищо против да ти дам един малък съвет.
Сидни едва прикриваше досадата. Около нея се водеха весели разговори, чашите подрънкваха, предястието от пълнени гъби бе сервирано. Тя се чувстваше като в клетка.
— Не, Чанинг, нямам нищо против.
— Можеш ти да ръководиш бизнеса или да оставиш бизнесът да те ръководи.
Той имаше навика да изказва съветите си с клишета. Сидни си напомни, че това отдавна не трябва да й прави впечатление.
— Приеми този съвет от човек с повече опит в тези неща.
Тя си наложи да се усмихне, докато мислите й блуждаеха.
— Не искам да те виждам смазана от отговорности — продължи той. — И освен това всички знаем, че си новачка в безпощадния бизнес с недвижими имоти. — Златните му копчета за ръкавели проблеснаха, когато той покри ръката й с длан. В очите му се четеше искрена загриженост. — Естествено, първоначалният ти ентусиазъм ще те подтикне да се нагърбиш със задължения, които не са по силите ти. Сигурен съм, че ще се съгласиш с това.
Тя с мъка насочи внимание към събеседника си.
— Всъщност, Чанинг, работата ми доставя удоволствие.
— Засега — рече той с такъв покровителствен тон, че Сидни едва не го убоде с вилицата за салата. — Но когато реалността се стовари върху теб, може да се окажеш смазана под тежестта й. Откажи се, Сидни. Прехвърли отговорностите на онези, които ги разбират.
Тя рязко изпъна рамене.
— Дядо повери „Хейуърд“ на мен.
— Старците обикновено са сантиментални. Но не мога да повярвам, че е очаквал да приемеш всичко толкова сериозно. — Челото му леко се сбърчи — очевиден признак, че е загрижен за нея. — Не си ходила на парти вече седмици наред. Всички говорят за това.
— Така ли? — Сидни си наложи да разтегли устни в усмивка и здраво стисна зъби. Ако й предложеше още някой съвет, щеше да се наложи да излее чашата с вода в скута му. — Чанинг, защо не ми разкажеш за пиесата?
В другия край на масата, приклещен между Маргьорит и госпожа Антъни Лоуел от Бостън, Михаил не откъсваше очи от Сидни. Не му се нравеше как тя свежда глава към хубавеца. Не, за Бога, не му харесваше. Мъжът непрекъснато я докосваше. Ту ръката, ту рамото. Нежното й голо рамо. А тя само се усмихваше и кимаше, сякаш безкрайно запленена от думите му.
Очевидно Ледената кралица нямаше нищо против да бъде опипвана, стига ръцете, които го правят да са бели като нейните.
Михаил тихо изруга.
— Извинявай, какво каза?
Той с мъка насочи вниманието си към Маргьорит и се усмихна.
— Нищо. Фазанът е чудесен.
— Благодаря. Удобно ли е да попитам каква фигура ти е възложила Сидни.
Той хвърли мрачен поглед към другия край на масата.
— Работя по проекта в Сохо.
— О! — Маргьорит нямаше и представа, че „Хейуърд“ притежава сгради в Сохо. — За фасадата или за вътрешността на сградата ще работите?
— И за двете. Кой е мъжът до Сидни? Не го познавам, струва ми се.
— О, това е Чанинг. Чанинг Уорфийлд. Семейство Уорфийлд са стари приятели.
— Приятели — повтори Михаил, леко поуспокоен. Маргьорит заговорнически се наведе към него.
— Ще ти доверя, че с майка му Вилхемина Уорфийлд се надяваме това лято двамата да обявят годежа си. Такава хубава двойка са, толкова си подхождат! И тъй като с първия брак на Сидни отдавна е приключено…