— Първия брак? — Той се вкопчи в новината като ястреб в гълъб. — Сидни е била омъжена?
— Да, но се боя, че двамата с Питър бяха твърде млади и неразумни — рече тя, избягвайки да спомене за натиска на семейството, довел до този брак. — Сидни и Чанинг вече са зрели хора с чувство за отговорност. Чакаме с нетърпение сватбата, която вероятно ще бъде през пролетта.
Михаил вдигна чашата си с вино. Усещаше странно и неприятно дращене в гърлото.
— С какво си изкарва прехраната този Чанинг Уорфийлд?
— С какво си изкарва прехраната? — Въпросът я изуми. — Ами всички от семейство Уорфийлд са в банковия бизнес, така че предполагам Чанинг също. Играе поло като истински дявол.
— Поло, значи. — Михаил тъй страховито свъси вежди, та Хелена Лоуел се задави с фазана. Михаил услужливо я удари по гърба, след което й предложи чаша вода.
— Вие сте руснак, нали, господин Станисласки? — попита Хелена. Във въображението й препускаха развилнели се казаци.
— Роден съм в Украйна.
— Струва ми се, четох някъде, че семейството ви избягало, когато сте били още дете.
— Избягахме с каруца. Прекосихме планините и стигнахме в Унгария, а оттам минахме в Австрия. В крайна сметка се установихме в Ню Йорк.
— Каруца! — въздъхна Маргьорит и отпи от виното си. — Колко романтично!
Михаил си припомни студа, ужаса и глада, които го измъчваха тогава. Но само сви рамене. Романтиката не винаги е красива и удобна.
Поуспокоена, че настроението му се е подобрило, Хелена започна да задава въпроси, свързани с изкуството.
След час Михаил с радост се измъкна от досадните й забележки, жалка имитация на художническия жаргон. Гостите слушаха изпълнения на цигулка, разхождаха се по прохладните тераси и в обляната от лунна светлина градина. Домакинята пърхаше около него като пеперуда, примигваше кокетно и се смееше.
Маргьорит флиртуваше съвсем открито, ала това не го безпокоеше. Тя беше хубава жизнерадостна жена, която очевидно в момента бе свободна. Макар според Михаил външната прилика да бе единственото, свързващо Маргьорит с дъщеря й, тази изискана дама му се струваше безобидна, дори забавна. Така че когато тя предложи да му покаже терасата на покрива, Михаил охотно я последва.
Горе беше благословено тихо в сравнение с неспирните разговори след вечерята. Подпрян на парапета, Михаил зърна водата, плажната ивица, строгата елегантност на близките сгради, обиколени с огромни градини.
Забеляза и Сидни, която, хванала под ръка Чанинг, приближаваше към един тънещ в сянка ъгъл на долната тераса.
— Третият ми съпруг построи тази къща — обади се Маргьорит. — Беше архитект. Когато се разведохме, трябваше да избирам между нея и малка вила в Ница. Тук са повечето ми приятели и естествено, избрах нея. — Тя въздъхна и кокетно се облегна на парапета. — Обичам това място. Когато давам парти, гостите се пръсват по всички нива и така се създава едновременно уют и усамотение. Може би ще ни посетите някой уикенд това лято.
— Може би — разсеяно отвърна Михаил, втренчен в Сидни. Огряна от лунната светлина, косата й блестеше като полиран махагон.
Маргьорит се размърда само колкото бедрата им да се докоснат. Движението го изненада и развесели. Ала за да спаси гордостта й, той се усмихна и бавно се отдръпна.
— Имаш прекрасен дом. Отива ти.
— Бих желала да видя твоето ателие. — Маргьорит го изгледа изкусително. — Мястото, където твориш.
— Боя се, че ще ти се стори тясно, горещо и досадно.
— Невъзможно. — Тя се усмихна и прокара пръсти по ръката му. — Сигурна съм, че нищо, свързано с теб, няма да ми се стори досадно.
Мили Боже, тази жена бе достатъчно възрастна, за да му бъде майка и в същото време му налиташе като девственица, готова да извърши първото си прегрешение. Михаил потисна въздишката си, сетне си напомни, че трябва да се справи умело с неловката ситуация. Стисна ръката й между дланите си.
— Маргьорит, ти си очарователна. А аз… — Той леко целуна пръстите й. — Аз съм неподходящ.
Жената вдигна ръка и леко докосна бузата му.
— Подценяваш се, Михаил.
Едва сега осъзна, че бе подценил своята домакиня.
На терасата долу Сидни се опитваше да намери деликатен начин да обезкуражи Чанинг. Той беше внимателен, достоен, загрижен и я отегчаваше до смърт.
Вината беше нейна, сигурна беше. Всяка жена би примряла от удоволствие да бъде ухажвана от мъж като Чанинг. Имаше лунна светлина, музика, цветя. Ухаещият на море лек ветрец шумолеше в листата на дърветата и нашепваше любовни думи. Чанинг говореше за Париж, ръката му нежно се плъзгаше по голия й гръб.