Сидни вече мечтаеше да си е вкъщи, сама, и да преглежда дебелата папка с тримесечните отчети. Пое дълбоко въздух и се извърна. Щеше да му каже твърдо, ясно и открито, че най-добре другаде да си потърси компания. Само лошият й късмет я накара да вдигне поглед и да зърне на горната тераса Михаил, който тъкмо поднасяше ръката на майка й към устните си.
Какъв… Тя не можа да измисли достатъчно гадна дума, с която да го нарече. Подлец бе прекалено обикновено. Жиголо, твърде слабо. Той се натискаше с майка й. С нейната майка! След като само преди часове беше…
Нищо не бе направил, напомни си Сидни и прогони спомена за случилото се в коридора на сградата в Сохо. Бе се перчил и надувал, това беше всичко.
Можеше да го убие за поведението му сега.
Докато тя наблюдаваше двойката на терасата, Михаил се отдръпна от Маргьорит и се разсмя. Сетне погледна надолу. В мига, в който очите им се срещнаха, Сидни обяви война.
Тя рязко се извърна към Чанинг. На лицето й бе изписана такава ярост, че мъжът започна да заеква.
— Целуни ме! — нареди тя.
— Сидни…
— Казах да ме целунеш! — Сграбчи го за реверите и го привлече към себе си.
— Разбира се, скъпа. — Доволен от промяната в настроението й, Чанинг обхвана раменете й и се наведе.
Устните му бяха нежни, топли, примамливи. Притиснаха се в нейните с отработена прецизност, ръцете му се плъзнаха по гърба й. Дъхът му ухаеше на ментови бонбони. Тялото й сякаш бе създадено за неговото.
Ала тя не изпита нищо, нищо освен опустошителна ярост. Сетне я побиха тръпки на страх и отчаяние.
— Изобщо не се стараеш, мила — прошепна той. — Знаеш, че няма да ти причиня болка.
Да, така беше. Нямаше никаква причина да се страхува от Чанинг. Безкрайно нещастна, тя му позволи да задълбочи целувката, заповяда си да изпита някакви чувства и да откликне. Усети отдръпването му още преди устните им да се разделят. Почувства и раздразнението и недоумението на мъжа.
— Сидни, скъпа, не разбирам какъв е проблемът. — Той приглади смачканите си ревери и вдигна поглед. — Все едно целувах сестра си.
— Уморена съм, Чанинг — промърмори тя, без да го поглежда. — Искам да си вървя.
Двайсет минути по-късно, шофьорът насочи колата към Манхатън. На задната седалка в своя ъгъл Сидни седеше скована като глътнала бастун, а Михаил се бе разположил удобно в другия край. Не си даваха труд да разговарят, нито да разменят любезности като двама души, посетили едно и също празненство.
Той кипеше от гняв.
Тя бе вледенена от презрение.
Направи го, за да ме ядоса, реши Михаил. Позволи на оня облечен в коприна глупак да я погълне цялата само за да ме подразни.
А защо се дразня, запита се Михаил. Тя не значеше нищо за него.
Не, не е вярно, поправи се той мрачно. Единственият му проблем беше, че все още не знаеше какво точно изпитва към нея.
Очевидно този мъж няма нито етика, нито морал, нито пък изпитва срам, размишляваше Сидни. Седи си спокойно, олицетворение на невинността след недостойното си поведение. Тя се намръщи на бледото си отражение в стъклото и опита да се заслуша в прелюдията на Шопен, която звучеше от радиото на колата. Да флиртува толкова нагло с жена двайсет години по-възрастна от него. Как се подсмихваше подигравателно от терасата на покрива!
А тя го беше наела. Сидни изпусна тиха въздишка, дъхът й изсвистя през стиснатите зъби. О, толкова съжаляваше за това! Беше позволила загрижеността й, решимостта й да постъпи правилно да я заслепят дотолкова, че да наеме един сексуално обсебен и напълно лишен от морал руски дърводелец.
Е, ако си въобразяваше, че ще може безнаказано да си играе игрички с майка й, дълбоко се лъжеше!
Сидни пое дълбоко дъх, извърна се и гневно стрелна с поглед мъжа. Михаил би се заклел, че в този миг температурата в колата падна с десет градуса.
— Стой далеч от майка ми! — изсъска тя.
Той я погледна изпод вежди и елегантно кръстоса крака.
— Моля?
— Много добре ме чу. Ако смяташ, че безучастно ще наблюдавам как сваляш майка ми, излъгал си се. Тя е самотна и уязвима. Последният развод я разстрои и още не се е съвзела.
Той изрече нещо кратко на родния си език и затвори очи.
Разгневена Сидни се плъзна по седалката и побутна ръката му.
— Какво означава това, по дяволите?
— Най-простичкият превод е „глупости“. Сега млъкни. Искам да поспя.
— Нищо няма да правиш, докато не разрешим този въпрос. Дръж големите си мръсни ръце далеч от майка ми, да не превърна сградата, към която толкова си привързан, в паркинг.
Той леко повдигна клепачи. Гневът, проблеснал в очите му, накара Сидни да изпита задоволство.