— Голяма заплаха от мъничка жена — промърмори той лениво. Сидни бе твърде близо, за да се чувства спокоен. Ароматът й изпълваше ноздрите му и придаваше на гнева му нещо първично. — Би трябвало да се съсредоточиш върху своя ухажор, а да оставиш майка си да се справя сама със своите.
— Ухажор ли? Кой ухажор?
— Банкера, дето прекара вечерта, душейки около глезените ти.
Лицето й се покри с гъста руменина.
— Нищо подобно не е правил. Той е с твърде изискани обноски, за да души където и да било. Чанинг си е лично моя работа.
— Така. Ти си имаш работа и аз си имам своя. Сега да видим какво ни свързва.
И докато разбере какво става, Сидни се озова в скута му. Изумена, опря длани в гърдите му и опита да се изтръгне от хватката. Той само я притисна по-здраво.
— Както виждаш, аз нямам обноски.
— Това ми е известно. — Тя отметна глава и вирна брадичка. — Какво си въобразяваш, че правиш?
Искаше му се да знае, по дяволите. Тя бе скована като леден блок, но имаше нещо невероятно и, Господи, неизбежно, в усещането, връхлетяло го, докато я държеше в прегръдките си. Макар да се ругаеше наум, той я притисна към себе си, толкова близо, че почувства неравномерното повдигане и спускане на гърдите й, усети сладкия й, примесен с вино, дъх върху устните си.
Май е време да й дам урок, помисли си мрачно.
— Реших да те науча как да се целуваш. Както забелязах от покрива, не се справи добре с играча на поло.
Шокът и яростта я накараха да застине. Нямаше да се бори и да крещи, нито да му достави удоволствие, като му покаже, че я е изплашил. Очите му бяха съвсем близо и в тях се четеше предизвикателство. Мина й през ум, че точно така би изглеждал Луцифер, минавайки през портите на своя мрачен рай.
— Самомнителен негодник! — Как й се искаше да го цапардоса с все сили, ала успя само да свие юмруци и яростно го стрелна с поглед. — На нищо не можеш да ме научиш!
— Така ли? — Михаил се зачуди дали не е по-добре да я удуши и да приключи веднъж завинаги с това. — Да видим тогава. Твоят Чанинг сложи ръцете си тук, нали? — Той плъзна длани по раменете й. Разтърси я силна неудържима тръпка. — Страхуваш ли се от мен, мила?
— Не ставай смешен! — Ала всъщност се боеше, и то твърде много. Преглътна уплахата си, когато палците му погалиха голата й кожа.
— Хубаво е, че тръпнеш. Това кара мъжът да се чувства силен. Не забелязах да тръпнеш с Чанинг.
Тя мълчеше и само се запита дали той си дава сметка, че акцентът му се е усилил. Звучеше екзотично и възбуждащо. Михаил се запита как изобщо успява да говори, докато тя го гледа с такъв копнеж.
— Моят подход е твърде различен от неговия — промърмори. — Ще ти покажа.
Обхвана тила й и приближи лицето й към своето. Усети как нейният дъх секна, когато спря миг преди устните им да се докоснат. Зърна образа си в очите й — широко отворени и враждебни. Не обърна внимание на свиването в стомаха си, леко извърна глава и плъзна устни по брадичката й.
Тя едва успя да потисне стона си. Инстинктивно отметна глава и в този миг устните му докоснаха шията й.
Какво правеше този мъж с нея? Мислите й трескаво препускаха, Сидни напразно се опитваше да овладее тръпнещото си тяло. Защо не прекратеше всичко това, защо отказваше да й даде възможност да се измъкне с ненакърнена гордост?
Готова бе да го убие за това! Да го смачка! Да го унищожи!
Но усещането беше толкова прекрасно, възхитително! Порочно.
Единствената му мисъл бе, че тя ухае на утро — свежо пролетно утро, когато росата бавно напоява зелената трева и напъпилите цветя. Тя тръпнеше в прегръдките му, тялото й все още бе леко сковано, макар главата й да се отпусна покорно назад.
Какво изпитваше тя? Михаил леко захапа ухото й, изгаряше от желание да разбере какво чувства тази жена.
Хиляди, милиони малки иглички на удоволствие затанцуваха по кожата й. Разтърсена от усещането, тя понечи да се отдръпне. Ала дланите му се плъзнаха по гърба й и сякаш лишиха тялото й от собствена воля. През цялото време устните му я измъчваха, бягаха далеч от нейните, отказваха да облекчат болезненото напрежение.
Желанието я изгаряше.
Безмилостни пламъци обхващаха тялото й.
Копнежът я заливаше на мощни вълни.
Промъкваше се в кръвта, в костите й, проникваше във всяка нейна фибра.
И младата жена се предаде.
Сякаш експлозия избухна в тялото й. Сидни се притисна към мъжа. Като лед, хвърлен в огън, тя се остави да бъде погълната от алчните пламъци. Зарови пръсти в косата му, жадно се отдаде на зашеметяващата сила на собствената си страст.
Най-сетне! Той беше груб и настойчив, ухаеше на неустоима мъжественост, не на скъп одеколон. Думите, които мълвеше, бяха неразбираеми, ала не звучаха като любовни клетви или обещания. Приличаха по-скоро на закани.