ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Денят беше уморителен. Всъщност седмица от почти шейсет работни часа, разпределени между работа в кабинета, обедни срещи и преглеждане на отчетите вечер вкъщи беше уморителна. Днес й оставаха още няколко часа работа, ала Сидни вече се наслаждаваше на облекчението и удовлетворението, което изпитваше в петък следобед, когато всички служители предвкусваха заслужената почивка в съботния ден.
През досегашния й съзнателен живот дните по нищо не се отличаваха един от друг; всички бяха запълнени с благотворителни събирания, обикаляне на магазините и обеди с приятели. Нямаше работно разписание, а уикендите бяха просто дни, в които партитата продължаваха до по-късно.
Нещата се бяха променили. Докато четеше новия договор, Сидни се чувстваше доволна, задето се бе случило така. Започваше да разбира защо дядо й винаги бе толкова жизнен и изпълнен с енергия. Имал е стремежи, амбиции, цели.
Сега те бяха нейни.
Вярно, все още се налагаше да иска съвет за някои от формулировките в договорите и в сделките трябваше задължително да се съобразява с мнението на управителния съвет. Но бе започнала да се усъвършенства, нещо повече, да се наслаждава, на великата игра на шах — купуването и продаването на недвижими имоти.
Тя огради една неправилно формулирана клауза в договора и натисна копчето на жужащия интерком.
— Господин Бингам иска среща с вас, госпожице Хейуърд.
— Покани го, Жанин. О, и виж дали ще можеш да се свържеш с Франк Марлоу от адвокатската кантора „Марлоу, Радклиф и Смит“.
— Да, госпожице.
Когато Лойд влезе в кабинета, Сидни все още преглеждаше договора. Тя вдигна ръка с молба да й даде няколко минутки, за да довърши.
— Лойд, съжалявам, но ако загубя връзката между всички тези точки, ще трябва да започна отначало. — Тя си надраска някаква бележка, сетне остави договора настрани и се усмихна. — Какво мога да направя за теб?
— Проектът „Сохо“. Напълно е излязъл от контрол.
Тя стисна устни. Проектът „Сохо“ й напомняше за Михаил. Михаил й напомняше за вихреното пътуване от Лонг Айлънд и нейния последен провал като жена. Не я беше грижа за това.
— В какъв смисъл?
— Във всякакъв. — Той яростно закрачи из кабинета й. — Четвърт милион. Определила си четвърт милион за ремонта на тази сграда.
Сидни не помръдна от мястото си, само бавно подпря ръце на бюрото и сплете пръсти.
— Зная това, Лойд. Като се има предвид състоянието на сградата, предложената от господин Станисласки цена беше съвсем приемлива.
— Откъде знаеш? — остро попита мъжът. — Възложи ли сравнителни оценки?
— Не. — Пръстите й се свиха, сетне отново се отпуснаха. Трудно беше, но тя си напомни, че Лойд Бингам бе заслужил издигането си по служебната стълбица, докато тя се бе озовала направо на най-горното стъпало. — Доверих се на инстинкта си.
— На инстинкта? — Той присви очи и се извърна към нея. Презрението в гласа му бе съвсем очевидно. — В бизнеса си само от няколко месеца и вече имаш инстинкти.
— Точно така. Освен това ми е известно, че цената за новата електроинсталация, канализацията и дърводелската работа не надвишава други подобни ремонти, извършени в наши сгради.
— По дяволите, Сидни, дори за тази сграда тук не сме дали толкова при ремонта миналата година.
— Това, което е направено миналата година по тази сграда, е просто малко повече от украса. Голяма част от ремонта в Сохо е с оглед на безопасността на наемателите и създаването на съвременни удобства.
— Четвърт милион за ремонт. — Той стовари длани на бюрото й и се наведе към нея. Сидни си спомни, че Михаил бе направил същото. Но разбира се, ръцете на Лойд нямаше да оставят мръсни петна. — Знаеш ли какъв е годишният ни доход от тези апартаменти?
— Да, зная. — За негова изненада цитира сумата с точност до цент. — От една страна, ще трябва да мине повече от година, за да се възвърнат по-голяма част от вложенията. От друга, когато хората си плащат наема добросъвестно, те заслужават прилично жилище.
— Прилично, точно така — рязко рече Лойд. — Смесваш морала с бизнеса.
— О, надявам се да е така. Наистина се надявам!
Той се отдръпна, вбесен, задето тази жена щеше да седи тъй самодоволно зад бюрото, което му се полагаше по право.
— Много си наивна!
— Възможно е. Но докато аз съм начело на тази компания, тя ще бъде ръководена според моите изисквания.
— Въобразяваш си, че я ръководиш само защото подписваш договори и водиш телефонни разговори. Влагаш четвърт милион в проект, който сама определяш като „свое галено дете“ и нямаш никаква представа какво е намислил този Станисласки. Откъде знаеш, че не купува по-долнокачествени материали, за да прибере в джоба си разликата в цените.