Без да спира, за да си поеме въздух, тя тичешком изкачи двата оставащи етажа. На петия свиреше музика. Акомпанираше й нешколуван тенор.
Вратата на Михаил бе отворена и Сидни влетя в жилището му. Едва не се стовари върху възрастен мъж с посребрена коса и ръце като дънери, който бе приклекнал и подреждаше инструменти. Човекът се изправи и я задържа.
— Извинявайте. Не ви видях.
— Няма нищо. Обичам жените да падат в краката ми.
Сидни долови славянския акцент и отчаяно се огледа, търсейки Михаил. Дали пък всички наематели тук не са руснаци, трескаво си помисли тя. А може и да е докарал водопроводчици от родината си.
— Мога ли да ви помогна?
— Не. Всъщност, да. — Тя притисна ръка към сърцето си, осъзнала, че не може да си поеме въздух. — Михаил.
— Отвън е. — Непознатият с любопитство се втренчи в нея и махна с палец към прозореца.
Сидни го забеляза… или поне гърба му, покрит с бронзов загар.
— Отвън. Но… но…
— Тъкмо приключваме за днес. Ще седнете ли?
— Накарайте го да влезе — прошепна Сидни. — Моля ви, кажете му да се прибере!
Преди мъжът да успее да отговори, прозорецът се плъзна нагоре и Михаил прехвърли мускулестия си крак в стаята. Каза нещо на родния си език, сетне се засмя и скочи на пода. Когато зърна Сидни, смехът му в миг заглъхна.
— Хейуърд? — Той потупа рендето в ръката си.
— Какво правиш отвън? — Въпросът прозвуча по-скоро като обвинение.
— Сменям прозорци. — Той остави инструмента. — Някакъв проблем ли има?
— Не, аз… — Тя не си спомняше друг път да се е чувствала толкова глупаво. — Дойдох да проверя как върви ремонтът.
— Добре. Ще те разведа след минута. — Той влезе в кухнята, пъхна глава под чешмата и пусна докрай студената вода.
— Луда глава, има нужда от разхлаждане — рече мъжът зад Сидни и се разсмя на шегата си. Когато тя успя да се усмихне едва-едва, непознатият извика на Михаил и заговори бързо-бързо на този екзотичен непознат език.
Михаил отговори едносрично и се върна в стаята. Мократа му коса бе пристегната с кърпа през челото. Той тръсна глава, разпръсквайки капчици вода, сетне сви рамене и пъхна палци в гайките на джинсите си. Беше мокър, изпотен и полугол. Сидни едва успяваше да задържи устата си затворена.
— Синът ми е невъзпитан. — Юри Станисласки поклати глава. — А толкова усилия положих.
— Вашият… О! — Сидни се обърна към мъжа с широко лице и красиви ръце. Ръцете на Михаил. — Приятно ми е, господин Станисласки.
— Аз съм Юри. Попитах сина си вие ли сте Хейуърд, собственичката на сградата. Той потвърди и се намръщи.
— Да, аз съм.
— Сградата е хубава. Само е малко болна. А ние сме лекарите. — Той се ухили на сина си, сетне избоботи нещо на украински.
Този път усмивка разтегна устните на Михаил.
— Не, още не си загубил пациент, татко. Прибирай се вкъщи, че мама те чака за вечеря.
Юри вдигна сандъчето с инструменти.
— Ела и ти, доведи и хубавата дама. Майка ти готви достатъчно.
— О, много благодаря, но…
— Тази вечер съм зает, татко — прекъсна Михаил учтивия отказ на Сидни.
Юри вдигна рунтавата си вежда.
— Тази вечер си глупав — рече той на украински. — Заради тази жена ли се цупи цяла седмица?
Раздразнен, Михаил грабна преметнатата на стола хавлиена кърпа и избърса лицето си.
— Жените не ме карат да се цупя.
Юри само се усмихна.
— Тази те накара. — Сетне се извърна към Сидни. — Сега пък аз се държа невъзпитано и говоря на език, който не разбирате. Той ми оказва лошо влияние. — Мъжът поднесе ръката й към устните си и я целуна с неустоим чар. — Радвам се, че се запознахме.
— Аз също.
— Облечи си риза — нареди Юри на сина си и излезе, подсвирквайки си.
— Много е мил — рече Сидни.
— Да. — Михаил взе фланелката, която бе съблякъл преди няколко часа, ала само я задържа в ръце. — Значи искаш да видиш как напредва работата?
— Да, мислех си…
— С прозорците свършихме — прекъсна я той. — Електроинсталацията е почти готова. Довършването й заедно със смяната на водопровода ще отнеме още около седмица. Ела.
Той я заобиколи от твърде голямо разстояние, сетне влезе в съседния апартамент, без да почука.
— На Кийли е — поясни. — Нея я няма.
В стаята преобладаваха ярки тонове и смесица от приятни аромати. Мебелите бяха стари и износени, ала покрити с разноцветни възглавнички и множество артикули от женското облекло.
В кухнята цареше бъркотия — не от мръсни чинии и тигани — а защото мазилката беше свалена и покрай стената се виеха дебели жици.