Стиснала устни, Сидни огледа стаята. Мебелите бяха събрани в центъра — за да се работи по-лесно, предположи тя. Столовете бяха вдигнати върху масите, килимът беше навит на руло и изправен до стената. Под чаршафа, с който бе покрита работната маса се очертаваха интересни форми — на вече готови скулптури, инструменти, парчета дърво, които все още не бяха резбовани.
Мирише на дървени стърготини, помисли си Сидни, и на терпентин.
— Къде?
Отправил се към кухнята, Михаил опря и се обърна. След като бързо огледа помещението, той се наведе над купчината мебели и измъкна стар дъбов люлеещ се стол.
— Ето тук. — След като го постави на разчистеното пространство, Михаил пое отново към кухнята.
Седалката на стола бе мека като сатен. Щом седна, Сидни усети дървото да я обгръща като топли успокояващи обятия. Секунди след като се настани, тя леко започна да се люлее.
— Прекрасно е.
Дочул лекото скърцане при движението на стола, Михаил не си направи труд да се обърне.
— Направих го за сестра ми преди години, когато й се роди бебе. — Тонът му леко се промени. Той пусна чешмата. — Тя загуби своята Лили, само няколко месеца след раждането и за Наташа беше болезнено да запази стола.
— Съжалявам. — Скърцането спря. — Това е най-лошото, което може да се случи на един родител.
— Така е. — Михаил се върна в стаята с чаша вода и шишенце. — Лили завинаги остави малък белег в сърцето й. Но сега Наташа има три деца. Така че болката е балансирана с радост. Заповядай. — Той сложи чашата в ръката й, сетне изсипа две хапчета от шишенцето. — Имаш главоболие.
Тя се намръщи на хапчетата, които бе пуснал на дланта й. Вярно бе, имаше ужасно главоболие, но не бе споменала за това.
— Може би слабо — промърмори Сидни. — Откъде разбра?
— Виждам го в очите ти. — Той изчака, докато тя глътне хапчетата, сетне мина зад стола и започна да разтрива слепоочията й. — Освен това никак не е слабо.
Без съмнение трябваше да му каже да спре. И щеше да го стори. Всеки момент. Неспособна да устои, тя отпусна глава назад и затвори очи, докато пръстите му бавно прогонваха болката.
— Това ли имаш за мен? Лек за главоболие?
Гласът й бе тъй тих, тъй уморен, че сърцето му се сви.
— Не, имам нещо друго за теб, но може да почака, докато се почувстваш по-добре. Нека поговорим, Сидни. Кажи ми какво не е наред. Може да успея да ти помогна.
— Има неща, за които трябва да се погрижа сама.
— Добре. Ще се промени ли нещо, ако споделиш с мен?
Не, помисли си тя. Нейното бъдеще беше неин проблем. Но каква можеше да бъде вредата, ако поговори за това, ако го изкаже на глас и чуе чужда гледна точка?
— Фирмена политика. — Тя въздъхна, когато мъжът започна да масажира тила й. Грубите му мазолести пръсти бяха нежни като тези на майка й. — Когато си опитен в бизнеса, вероятно можеш да обърнеш всичко в своя полза. Аз обаче разполагам само с фамилното си име и последното желание на дядо ми. Заради широката гласност, която се даде на злополуката с госпожа Уолбърг положението ми във фирмата е доста разклатено. Поех отговорност, без да следвам обичайната процедура, без да се допитам до адвокатите. Управителният съвет не е доволен от мен.
Очите му потъмняха, ръцете му обаче продължиха да галят все тъй нежно.
— Задето си проявила честност.
— Защото съм скочила срещу насочен пистолет, ако може да се каже така. Раздухването на случая в пресата влоши нещата още повече. Всеобщо мнение е, че някой по-опитен би разрешил по-умело случая Уолбърг — така го наричат в „Хейуърд“. Случая Уолбърг — тихо и спретнатичко. В петък в дванайсет часа има съвещание на управителния съвет, на което е възможно да поискат да напусна президентския пост в „Хейуърд“.
— А ти ще го направиш ли?
— Не зная. — Мъжът вече масажираше раменете й — беше толкова приятно, тъй успокоително. — Бих се борила докрай. Ала компанията повече от година е в доста тежко положение, и войната между президент и управителен съвет няма да помогне на „Хейуърд“. В добавка към това двамата с моя вицепрезидент никак не се разбираме. Той смята, и може би справедливо, че му се полага ръководният пост. — Сидни тихо се засмя. — Понякога ми се иска да го беше получил.
— Не, не ти се иска. — Михаил едва потисна желанието да се наведе и да притисне устни към нежната й шия. — Харесва ти да ръководиш компанията. И според мен се справяш чудесно.
Тя престана да се люлее, извърна глава и се втренчи в мъжа.