— За първи път чувам подобно нещо. Повечето хора, които ме познават, смятат, че това е игра или пък временна лудост.
Пръстите му нежно се плъзнаха по ръката й. Михаил заобиколи и приклекна пред нея.
— Те не те познават, нали?
Истинска буря от чувства я връхлетя, когато срещна очите му. Но преобладаващото бе безкрайното удоволствие, че намира разбиране.
— Може би не — промълви тя. — Не зная.
— Няма да ти давам съвет. — Той вдигна ръката й. Беше му приятно да гледа дългите пръсти без нито един пръстен, изящната китка, нежната гладка кожа. — Не разбирам нищо от фирмено управление и заседания на управителни съвети. Но смятам, че постъпи както трябва. Умна си и имаш добро сърце.
Тя се усмихна и сведе поглед, когато мъжът стисна ръката й. Връзката бе много по-пълна от сплетените им пръсти, а това бе нещо неразбираемо за нея. Бе открила подкрепа, вяра в самата нея и насърчение там, където изобщо не бе очаквала.
— Странно, че трябваше да дойда при един украински дърводелец, за да ме окуражи. Благодаря.
— Винаги можеш да разчиташ на мен. — Той се взря в очите й. — Ето и главоболието ти премина.
Изненадана, тя докосна слепоочията си.
— Да. Да, наистина. — Всъщност не си спомняше друг път да се е чувствала толкова спокойна и отпусната. — Можеш да направиш състояние с тези ръце.
Михаил се усмихна и плъзна пръсти под ръкавите на сакото й нагоре към лактите, за да почувства голата плът.
— Въпросът е само да знаеш какво да правиш с тях и кога. — А той прекрасно знаеше как иска да използва ръцете си, когато е с нея. За беда, моментът не беше подходящ.
— Да… — Отново бе усетила множество малки пламъчета да близват кожата й, да проникват в кръвта. — Наистина съм ти много благодарна, за всичко. Време е да си вървя.
— Имаш още време. — Михаил отново сплете пръсти с нейните. — Все още не съм ти дал подаръка.
— Подарък? — Той бавно я изправи на крака. Сидни се втренчи в прекрасните му пълни устни, които я привличаха неудържимо.
Трябваше само да се наведе. И то няколко сантиметра. Мисълта за това го подлудяваше. Ала усещането не бе неприятно, осъзна той. Това предвкусване, това очакване. Ако тя предложеше, но само когато предложеше, той щеше да вземе.
— Не обичаш ли подаръците, мила?
Гласът му бе като топла сметана, която я обливаше от глава до пети.
— Аз… отчетът — рече тя, внезапно спомнила си причината да се качи в жилището му. — Няма ли да ми дадеш отчета си?
Палците му погалиха кожата на китките й, усетиха ускорения пулс. Беше изкушаващо, много изкушаващо.
— Мога да изпратя отчета по пощата. Имах нещо друго предвид.
— Нещо друго… — Мозъкът й просто отказваше да работи.
Мъжът се засмя. Искаше му се да я целува, докато я остави без дъх. Наместо това пусна ръцете й и се отдалечи. Тя не помръдна нито сантиметър, докато той приближи към лавиците и отметна плата, с който бяха покрити. Върна се след миг и пъхна в ръката й малката Пепеляшка.
— Искам да я вземеш.
— О, но… — Тя се опита, наистина се опита да намери подходящо извинение. Думите просто не идваха.
— Не ти ли харесва?
— Не. Искам да кажа, да, много ми харесва. Великолепна е! Но защо? — Тя вдигна поглед, сключила пръсти около малката фигурка. — Защо си решил да ми я подариш?
— Защото ми напомня за теб. Тя е прекрасна, уязвима, несигурна в себе си.
Описанието прогони част от очарованието на подаръка.
— Повечето хора биха я нарекли романтична.
— Аз не съм повечето хора. Когато бяга, тя няма достатъчно вяра. — Михаил плъзна пръсти по изящните гънки на балната рокля. — Безрезервно следва правилата. Полунощ е и тя е в прегръдките на принца, но се изтръгва и побягва. Защото това е правилото. И се страхува, да не би той да надникне през илюзията и да прозре истината.
— Налага се да си тръгне. Обещала е. Освен това би изживяла огромно унижение, ако я види в парцаливите й дрехи с боси крака.
Михаил наклони глава и се взря в лицето й.
— Смяташ ли, че принцът се е интересувал от дрехите й?
— Надали са били от значение за него. — Сидни въздъхна, зърнала усмивката на мъжа. Беше нелепо да стои тук и да обсъжда психологията на една героиня от приказките. — Във всеки случай, краят е щастлив и макар да нямам нищо общо с Пепеляшка, фигурката е прекрасна. За мен тя е скъп подарък.
— Добре. А сега ще те изпратя до долу. Предполагам, не искаш да пропуснеш вечерята с майка си.
— Тя няма да пристигне преди осем и половина. Винаги закъснява. — На половината път до вратата Сидни спря. — Откъде знаеш, че имам среща с майка ми?
— Тя ми каза… преди два дни. Изпихме по едно питие в центъра.