А може би вече бе слушала с часове. Нямаше престава колко време е минало, откакто той стовари длан върху вратата й и нахлу в жилището след нея. Може да бяха минути, часове, но това едва ли имаше значение. Животът й се беше променил. Усмихвайки се на себе си, тя прокара пръсти през косата на мъжа. Той извърна глава и я целуна по шията.
— Мислех, че спиш — промълви тя.
— Не. Не бих заспал върху теб. — Михаил вдигна глава. Сидни зърна блясъка в очите му, леката усмивка. — Върху теб могат да се правят толкова други по-интересни неща.
Тя усети как руменина залива страните й и се зарадва, че е тъмно.
— Бях… — Как би могла да попита? — Значи беше добре?
— Не. — Макар да я бе притиснал с тяло, той усети отдръпването й. — Сидни, може да не ме бива в приказките като теб, но мисля, че добре е твърде слабо. Разходката в парка е добра.
— Исках само да кажа… — Тя се размърда. Макар да се повдигна на лакти, за да я освободи от тежестта си, той се постара да не й позволи да се измъкне.
— Мисля, че вече можем да запалим лампа.
— Не, не е… — Лампата на нощното шкафче светна. — Не е необходимо — довърши тя.
— Искам да те видя, защото смятам да те любя отново само след минута. А ми харесва да те гледам. — Мъжът леко притисна устни към нейните. — Недей.
— Какво?
— Не стягай рамене. Иска ми се да мисля, че с мен можеш да се отпуснеш.
— Отпусната съм — рече тя и изпусна дълбоко въздишка. Не, не беше. — Просто когато ти задам въпрос, ти избягваш прекия отговор. Исках само да разбера дали си бил, е, задоволен.
Досега тя бе сигурна, но когато горещината премина в топлина, вече се питаше дали не си е въобразила.
— Аха. — Притиснал я в обятията си, той се претърколи, докато тя се оказа върху него. — Това е като тест. Изберете подходящият отговор. Бяха любимите ми в училище. Значи искаш да знаеш дали е било: А — добре, Б — много добре и В — прекрасно.
— Остави.
Михаил я притисна към гърдите си, когато тя понечи да се отдръпне.
— Още не съм свършил с теб, Хейуърд. Все още трябва да отговоря на въпроса, но според мен няма достатъчно варианти. — Той я привлече към себе си, докато устните им се срещнаха. Целувката бе дълга и сладка. — Разбра ли сега?
Очите му бяха потъмнели, все още натежали от удоволствието, което бяха споделили. Те й казваха повече отколкото всички нежни думи на света.
— Да.
— Добре. — Той притисна главата й към рамото си и бавно започна да масажира врата й. — Така хубаво ли е?
— Да. — Тя се усмихна отново. — Прекрасно! — Няколко минути изминаха в пълна тишина. — Михаил?
— Да?
— И за мен няма достатъчно варианти.
Беше толкова красива като спеше, че той не можеше да откъсне поглед. Косата й, преплитащи се пламъци от златен огън, закриваше част от лицето. Едната й ръка, малка и изящна, бе сгъната на възглавницата до главата. Завивката, вдигната малко над гърдите, очертаваше тялото й.
Тя беше по-прекрасна от фантазия: щедра, открита, поразително сексапилна и в същото време стеснителна. Беше все едно едновременно да учиш девствена жена и да бъдеш прелъстен от сирена. И след това лекото смущение, озадачаващото съмнение. От какво бе предизвикано?
Трябваше да измъкне отговора от нея. И ако убеждението не свършеше работа, щеше да бъде груб. Но сега, докато я наблюдаваше на утринната светлина, изпитваше болезнена нежност.
Не му се искаше да я буди, ала познаваше жените достатъчно, за да знае, че тя ще се обиди, ако я остави заспала.
Нежно отметна косата от бузата й, наведе се и я целуна.
Тя се размърда и желанието отново го изпълни. Целуна я пак и леко захапа ухото й.
— Сидни. — Съненото й мъркане накара кръвта му да кипне. — Събуди се и ме целуни за довиждане.
— За добро утро? — Клепачите й потрепнаха и разкриха тъмни, сънени очи. Тя се взря в него за миг, опитвайки да се отърси от съня. Лицето му бе съвсем близо, леко потъмняло от наболата брада. За да задоволи стар копнеж, Сидни вдигна ръка към страната му. — Имаш опасно лице. — Мъжът се ухили и тя се повдигна на лакът. — Облечен си — осъзна тя.
— Мислех, че това е най-добрият начин за пътуване до центъра.
— Пътуване?
Развеселен, той седна на крайчеца на леглото.
— За да отида на работа. Вече е почти седем. Направих кафе с твоята машина и използвах душа ти.
Тя кимна. Усещаше както аромата на кафето, така и уханието на сапуна си по кожата му.
— Трябваше да ме събудиш.
Той уви около пръста си кичур от косата й, наслаждавайки се как пламъкът ближе плътта му.
— През изминалата нощ не те оставих да спиш много. Ще дойдеш ли след работа у дома? Ще ти приготвя вечеря.