— Да — отвърна Пулър.
— И се опита да ви убие?
— Да. Но не мисля, че мога да докажа, че е хакнала компютъра на колата.
— Какво ти направиха, Пол? — попита Нокс.
— Какво те е грижа? — сопна се той.
— Това ни е работата. Да ни е грижа — отвърна рязко Пулър.
Роджърс отново потри тила си.
— Аз… аз бях опитна мишка.
— В онази програма за супервойници отпреди трийсет години?
Роджърс кимна безмълвно.
— Джерико ли ръководеше програмата? — попита Нокс.
Роджърс поклати глава.
— Не и официално. Компанията принадлежеше на Крис Балард.
— Това име ми е познато — отвърна Нокс. — Мисля, че сега е пенсионер.
— Живее в Аутър Банкс, Северна Каролина. В голямо имение на брега. — Роджърс помълча и добави: — Мъртъв е. Или би трябвало да бъде.
Пулър и Нокс го изгледаха озадачени.
— Защо смяташ така? — попита Пулър.
— Защото го изхвърлих от прозорец на четвъртия етаж. Но той май оживя.
Пулър погледна Нокс, която се взираше угрижено в Роджърс. Той забеляза погледа й.
— Не съм побъркан, госпожо. Разбира се, възможно е да не е бил Балард, а друг, който много прилича на него. Просто видях на плажа копие на Балард, когото бях убил предишния ден. Не разбирам какво, по дяволите, става.
— Защо отиде там? И защо изхвърли през прозореца онзи, когото си взел за Балард? — попита Пулър.
— Отидох, за да измъкна информация за Джерико. И когато той не ми каза нищо, го метнах през прозореца. Заслужаваше си го след всичко, което ми причиниха.
— Защо не напусна програмата? — попита Нокс.
— Да не би да смятате, че съм имал подобна възможност? Аз бях затворник.
— Но в крайна сметка си избягал — каза Пулър.
Роджърс кимна.
— Планирах го в продължение на месеци. Изобщо не се усетиха. Разбирате ли, създадоха ме прекалено добър. Подцениха способността ми да лъжа, да хитрувам. Те ми предоставиха определени способности, които използвах срещу тях.
— В такъв случай са експериментирали и със съзнанието ти — каза Нокс.
— Експериментираха с всичко. Знаете колко съм силен. Но то е нищо в сравнение с онова, което направиха тук — отвърна Роджърс и почука с пръст по главата си.
— Как така?
Вместо отговор Роджърс взе една отвертка, оставена в тенекиена кутия на лавицата, опря върха й в дланта си и натисна. Върхът на отвертката потъна в ръката му, шурна кръв. Той не реагира по никакъв начин.
Пулър не откъсваше поглед от него.
— Лишили са те от възможността да усещаш болка.
— Лишиха ме от всичко, което ме правеше човек.
— Превърнали са те… — започна бавно Пулър. — Превърнали са те в съвършената машина за убиване.
— Но са забравили, че твоя мишена могат да бъдат не само враговете на страната ни — добави Нокс, останала без дъх.
— В мои врагове се превръщаха всички, които се изправеха срещу мен — обясни мрачно Роджърс. — Това беше нещо, което не можех да контролирам.
— Джош Куентин работи за Аталанта Груп, новата компания на Джерико. Тя се разпорежда в Блок Кю.
— Онази вечер проникнах в Блок Кю. Покатерих се по стената и стигнах чак до покрива.
— Как успя, по дяволите?
— Просто съм много силен. Освен това имам изкуствена кожа на дланите и пръстите, както и на стъпалата, а това гарантира по-голямо сцепление при катерене.
— Защо никой не знае за всичко това? — попита Нокс.
— Заради смъртта на четири, или по-скоро пет, жени — обясни Пулър. — Потулили са всичко.
В следващия миг остра болка прониза Роджърс, който се наведе и повърна. Изправи глава и заби нокти в гърдите си.
— Пол, какво има? — извика Пулър. — Можеш ли да ни кажеш нещо повече? Опитваме се да ти помогнем.
Роджърс разкъса дрехите си и захвърли остатъците им, докато накрая остана само по боксерки. Пулър и Нокс зяпнаха смаяно ужасните белези, покрили тялото му.
— Боже мой! — възкликна Нокс.
Роджърс се гърчеше в агония. Впи ръце в главата си и откъсна парче от скалпа си. По лицето му потече кръв.
— Те ли ти причиниха това? — попита Пулър, вперил поглед в белезите.
Роджърс изпъшка, прескочи ги и отвори рязко задните врати на микробуса. Грабна първо Нокс и я изхвърли навън. После направи същото с Пулър. Двамата се претърколиха, все така вързани, а когато спряха на място, простенаха от болка. Пулър успя да се изправи и да погледне назад. Роджърс вече бе запалил двигателя.
В следващия миг натисна рязко педала на газта, потегли и се скри зад ъгъла.
55
Нокс имаше чувството, че пропада в пространството с такава скорост, че бе сигурна, че ще загине в мига, в който тялото й се удари в нещо твърдо. Нямаше начин да оцелее. Не се съмняваше в това.