— Каква секретна информация?
— Ще ти изпратя скрийншотове. Снимах екрана на лаптопа му. Според Нокс това са неща, свързани с мутацията на клетки и регенерацията на органи.
— Добре.
— Името на жената е Хелън Майърс. Съдържателка е на бар на име „Камуфлаж“ в Хемптън.
— Изпрати ми нещата и ще видя какво мога да открия.
Робърт му съобщи адреса на един сайт, на който да качи снимките. После добави:
— Значи този Пол казва, че не помни да е виждал мама?
— Точно така.
— Вярваш ли му? — попита Робърт.
— Да. Той на практика си призна, че е убил пет жени. Какво значение има една повече или по-малко?
— Предполагам, че никакво.
— Спомена за неоторизиран достъп до сателит. Можеш ли да го проследиш? Можеш ли да откриеш дали са установили дистанционен контрол върху колата ми? Знам, че това е възможно.
— Ако някой е достатъчно добър, за да хакне някоя от нашите птички, би трябвало да е достатъчно добър и за да прикрие следите си. Можем да проследим обратната връзка само с помощта на компютъра на колата ти.
— Съмнявам се, че ще стане. Колата ми лежи под десет метра вода. Ще има доста да обяснявам на компанията за автомобили под наем.
— Наистина ли смяташ, че е Джерико?
— Пет минути след като си тръгнахме от срещата с нея и разговаряхме в колата, че няма да се откажем от разследването, някой ни запрати във водите на пролива.
— Едно нещо ме озадачава — отбеляза Робърт.
— Само едно? В такъв случай знаеш повече от мен.
— Пол е казал, че е убил Крис Балард. Или че е убил онзи, когото е сметнал за Крис Балард.
— Точно така каза.
— Възможно ли е да е сгрешил? — попита Робърт.
— Каза, че е хвърлил стареца с главата надолу от прозорец на четвъртия етаж.
— В такъв случай Балард има двойник.
— Възможно е, от съображения за сигурност.
— Но той може да си позволи най-добрата охрана, за да държи потенциалните убийци далече от крайбрежната си крепост — каза Робърт. — Ако не е бил доволен от своята охрана, би трябвало да наеме втори екип, а не двойник, който да се превърне в мишена на евентуален убиец.
— Какво можеш да направиш по въпроса?
— Ще се поровя — отвърна брат му.
— Ти използва един израз… крайбрежна крепост. Изобщо не съм споменавал имението му.
— Имам достъп до сателити, братле. А Балард, макар и пенсионер, си остава собственик на куп патенти, които играят ключова роля за отбраната на страната.
— Има ли връзка между предишната му компания и „Аталанта“?
— Ще проверя.
— Кога смяташ, че ще разполагаш с информация?
— Щом открия нещо, веднага ще ти позвъня. И, Джон…
— Да?
— И двата ти фланга са открити, а няма откъде да получиш подкрепления. Съвсем сам си, братле.
Пулър погледна Нокс, която несъмнено бе чула думите на брат му.
— Наясно съм — отвърна той.
Почти същото му бе казал неотдавна и прекият му командир Дон Уайт. Затвори телефона и погледна Нокс.
Тя се усмихна вяло и каза:
— Е, добрата новина е, че все още сме живи.
— А лошата новина е, че това е единствената добра новина — отвърна Пулър.
56
Шест часа. В продължение на цели шест часа бе броил вдишванията си като побъркан в очакване болката да спре. Беше се излегнал на леглото в мотелската си стая, макар да не помнеше кога се е настанил тук. Бе откраднал нова кола и бе сменил номерата й с взети от друг автомобил.
Потри лицето си. Беше се измил на една бензиностанция. Освен това бе пробил дупка в главата си; сега раната бе покрита с бейзболна шапка. Изправи се в леглото, но мигом се преви на две от нов спазъм. Все пак честотата им намаляваше.
Измина още един час, а с него си отиде и болката. Роджърс взе душ, облече се и излезе. Времето му изтичаше. Пулър и жената не бяха споменали, че са съобщили на Джерико за него, но нищо чудно да го бяха направили. Той почука с пръстена си по волана.
За всеобщото благо.
Да, бе. Само да те спипам, ще видиш едно „благо“. Така както аз си го представям.
Роджърс потегли на юг по мръкнало. Прекоси границата със Северна Каролина и се насочи към Аутър Банкс. Подмина крайбрежната къща на Куентин, остави колата си на малък обществен паркинг и се върна пеша. Не видя нито една кола пред къщата, но това не означаваше, че и гаражът е празен. Наложи се да провери. Мазератито не беше там.