Той кимна.
— Защо?
— Тя ме направи.
— Моля?
Вместо отговор Роджърс повдигна ризата си. Когато Майърс видя белезите, отстъпи още една крачка назад и гърбът й опря в стената.
— О, господи! Това… О, господи!
— Тя ме направи — повтори Роджърс.
Майърс изглеждаше разстроена.
— Съжалявам, Пол. Аз…
— Можеш да ми помогнеш — прекъсна я той.
— Как?
— Можеш да ми помогнеш да я пипна.
— По какъв начин? — простена тя.
— Посредством Куентин.
— Нямам представа как.
— Трябва само да открия Джерико. После поемам нещата в свои ръце.
— Виж какво… — замоли го Майърс. — Не искам да се замесвам…
Роджърс я хвана за рамото.
— Вече си замесена. А сега се стегни и му позвъни. Кажи му, че искаш да се срещнете. Тук.
— И каква причина да изтъкна?
— Ще оставя това на твоето въображение. Измисли добра причина. Ще те държа под око, докато говориш с него.
— Ами ако не дойде?
Той стисна рамото й достатъчно силно, за да я накара да подскочи.
— Моли се на Господ да дойде. Защото и времето, и търпението ми са на привършване.
57
Клик, клик, клик.
Докато Робърт Пулър търсеше информация, брат му правеше същото. Седеше в мотелската си стая и тракаше по клавиатурата на лаптопа си. Отдавна бе изгубил представа за времето.
Нокс бе заспала на леглото.
Пулър не беше уморен. Беше гневен. А когато се гневеше, работеше два пъти по-упорито. В момента правеше нещо, което трябваше да направи много по-рано. Да провери дали във Форт Монро се е случило нещо необичайно по времето, когато е изчезнала майка му. Каквото и да е, стига да би могло да е свързано с изчезването.
А може и да не се бе случило нищо. Но той нямаше да изпусне нито една възможност.
За целта проверяваше всяко по-необичайно събитие, а те не бяха много, докато погледът му не се спря върху едно име. Провери датата. Провери и мястото.
А после провери отново името. И другото, споменато редом с него.
По дяволите! Затова ли не е казала нищо?
Затвори очи и се върна към нощта, в която бе изчезнала майка му. Сбърчи чело, докато се опитваше да си спомни нещо. Беше им приготвила вечеря. Беше облечена като за излизане. Влезе в спалнята, за да вземе нещо, и той я последва.
Тя не подозираше за присъствието му. Спря пред скрина. Пръстите й докоснаха рамката на някаква снимка. Взе я и я погледна. После я остави.
Но Пулър бе видял достатъчно. Отвори очи и изруга тихо. Тогава не бе задал очевидния въпрос, защото не бе сметнал за нужно, а и бе решил да прояви такт.
Сега обаче тактът можеше да върви по дяволите.
— Нокс? Нокс!
Стана от стола, хвана я за рамото и я разтърси леко.
— Събуди се. Май попаднах на следа.
Тя помръдна, измърмори нещо, после се изправи и го погледна сърдито.
— Какво?
— Защо една жена ще знае такива неща за друга жена?
Тя разтърка очи и го изгледа още по-сърдито.
— Дори не разбирам какво ме питаш.
Пулър грабна лаптопа и седна до нея.
— Това са записките ми от разговора, който проведох с една позната на майка ми. Прочети ги.
Нокс се прозя, протегна се и се концентрира върху текста. Прочете страницата до края и премина на следващата.
— Добре — каза тя, — признавам, че е малко необичайно. Тя твърди, че са разговаряли за тези неща с майка ти, но някои от тях според мен е открила сама. Никой не обсъжда подобни теми в обикновен разговор. Не и между две жени.
— Тя казва, че двете семейства са били близки. Както и че майка ми им е помогнала да се справят с някои проблеми. Говори за нея с голямо уважение.
— Но казва също така, че майка ти се откроява от останалите офицерски съпруги, сякаш се носи над тях. Това може да се тълкува по различни начини. И един от тях е, че й завижда.
— Има още нещо — каза Пулър и й посочи вестникарската статия.
— Съпругът й се е самоубил?! — възкликна Нокс.
— Тялото му е било открито на сутринта след изчезването на майка ми. Но може да е умрял същата вечер, когато тя е изчезнала.
— Смяташ, че има връзка?
— Не знам дали има. Но не знам и дали няма.
— Това би могло да обясни случилото се с майка ти в онази нощ.
— Да се надяваме, защото нямам нито други следи, нито други идеи.
Този път Пулър не й позвъни предварително. Появиха се на прага на дома й в осем сутринта.
Луси Бристоу отвори вратата, облечена с пеньоар. Не изглеждаше очарована, че ги вижда, но Пулър също не бе в най-доброто си настроение.