— Какво искате? — попита безцеремонно тя.
— Отговори — отвърна рязко Пулър.
— На какво? Казах ти всичко, което знаех за майка ти.
В един момент Бристоу като че ли се канеше да затръшне вратата под носа му, но после размисли, отстъпи крачка назад и ги покани да влязат. Поведе ги към кухнята.
— Тъкмо правех чай. Искате ли?
Пулър отказа, Нокс прие. Бристоу наля две чаши и всички седнаха край кухненската маса.
— Какво точно ви интересува?
— Не ни казахте, че съпругът ви се е самоубил — започна Пулър.
— Не знаех, че съм длъжна — отвърна тя.
— Най-вероятно е умрял в нощта, когато майка ми е изчезнала.
— И какво от това?
— Кой откри тялото му?
— Аз.
— Но нали сте били разделени? — отбеляза Пулър. — Не сте живеели заедно.
— Трябваше да се срещнем, за да обсъдим някои въпроси около развода. Той не дойде. Позвъних му, но не вдигна. Никой не знаеше къде е. Отидох и… го намерих.
— Как е умрял? Научих за смъртта му от една статия, но в нея не се споменават подробности.
— Защо се интересуваш?
— Интересувам се, защото може да е свързано с изчезването на майка ми.
— Но как е възможно?
— Моля ви, госпожо Бристоу, отговорете на въпроса — обади се Нокс.
Възрастната жена въздъхна, отпи от чая си и каза:
— Свръхдоза. Болкоуспокоителни. Беше получил травма и държеше големи количества хапчета у дома. Очевидно е изпил цяло шишенце, за да сложи край на живота си.
— Споменахте, че майка ми ви е помагала при решаването на някои семейни проблеми.
— Да, така беше.
— Но тя е помагала и на съпруга ви.
— Ърл и Джаки бяха приятели — отвърна сковано тя.
— Не казвам, че в отношенията им е имало нещо нередно — опита се да я успокои Пулър.
— Не разбирам какво целиш с тези въпроси — заяви рязко Бристоу.
— Вечерта, преди да изчезне, майка ми е получила телефонно обаждане. Бях там, когато вдигна телефона. Спомням си, че изглеждаше разстроена. После се облече и отиде някъде. Възможно ли е вашият съпруг да й е позвънил? Би ли потърсил майка ми, ако е имал някакъв проблем? Ако е искал да поговори с някого?
— Особено ако е обмислял възможността да извърши самоубийство — добави Нокс.
— И ако е направил точно това, смятате ли, че майка ми би отишла при него, за да поговорят?
Когато Пулър спомена телефонния разговор, Бристоу пребледня и остави чашата чай, защото ръцете й започнаха да треперят.
— Какво има? — попита Нокс.
Бристоу покри устата си с длан, а очите й плувнаха в сълзи.
— Госпожо Бристоу, моля ви, кажете ни — подкани я Пулър.
Тя събра сили и отвърна:
— Онази вечер Ърл ми се обади.
— На вас?
Тя кимна и изтри сълзите си.
— Беше разстроен. И сякаш беше пил. Той…
Гласът й пресекна и тя замълча.
— Помоли ли ви да отидете при него? — попита Пулър.
Тя го погледна и кимна.
— И какво се случи? — попита Нокс.
— Нищо. Защото не отидох. Вместо това излязох с приятелки.
Тя въздъхна, приведе се напред, опря чело на масата и захлипа.
Нокс и Пулър я наблюдаваха, без да кажат нито дума. Накрая Нокс сложи ръка на рамото й и каза:
— Всичко е наред, госпожо Бристоу. Не сте могли да знаете…
Жената продължи да хлипа още минута-две, след което се изправи, взе салфетка от масата и изтри очите си. Облегна се назад и въздъхна дълбоко.
— Е, може би ще ми олекне, ако ви разкажа всичко. — Смачка салфетката на топка и продължи: — Казах на Ърл, че няма да отида и…
Тя замълча и погледна Пулър.
— И какво? — попита той.
— И по-добре да позвъни на Джаки.
— Защо на майка ми?
— Защото беше влюбен в нея. До уши! Ето защо! Беше гадно от моя страна, знам, но ми беше дошло до гуша.
Пулър изопна гръб на стола. Беше смаян. Нокс го погледна притеснено, след което попита:
— За проблеми в брака ви ли ставаше въпрос? Заради това ли се разделихте?
Бристоу кимна.
— Заради това… както и заради пиенето на Ърл.
— Искате да кажете, че са имали връзка? — попита Пулър.
Бристоу поклати глава.
— Не, но Ърл определено желаеше да имат. Щеше да се ожени за Джаки, ако можеше.
— Но тя е била омъжена! — възкликна Пулър. — За неговия командир!
Бристоу го погледна изпод натежалите си зачервени клепачи.
— Смяташ ли, че влюбените се интересуват от подобни неща?
— А майка ми?
— Майка ти не проявяваше интерес. Тя беше ревностна католичка. Когато споменах миналия път, че се откроява, че сякаш се носи над останалите, имах предвид в духовен план.
— Явно знаете доста за госпожа Пулър — отбеляза Нокс. — Повече, отколкото бихте могли да научите от разговорите си с нея.