— Когато открих, че мъжът ми е влюбен в Джаки, направих известно проучване. Не знам защо… Просто го направих. Предполагам, че исках да я намразя, да открия някой недостатък, който да ме накара да се почувствам по-добре. Но когато осъзнах, че Джаки няма никакво намерение да наруши брачната си клетва, се случи тъкмо обратното, сближих се с нея. Тя знаеше какво става. Разбираше как се чувства Ърл. И много тактично, но категорично му даде да разбере, че това, което той желае, никога няма да се случи.
— И когато сте отказали да отидете при него онази вечер, сте го посъветвали да се обади на нея?
— Да. Ако някой й е звънял тогава, сигурна съм, че е бил Ърл. Не знаех, че е излязла след телефонен разговор, затова не допусках, че Ърл се е свързал с нея.
— Тя не излезе веднага. Първо приготви вечеря за мен и брат ми, затова не мисля, че й е казал за намерението си да се самоубие. Иначе майка ми веднага щеше да позвъни в полицията.
— Спомняш ли си по кое време звънна телефонът?
— Мисля, че около шест.
— Било е, след като той говори с мен. — Тя погледна Пулър и попита: — Как се сети да свържеш нещата?
— Заради датата на самоубийството на съпруга ви. И познанството ви с майка ми. Освен това си спомних, че преди да излезе, тя взе една снимка от скрина в спалнята. На нея бяха тя и баща ми, вие и съпругът ви.
Бристоу въздъхна и затвори очи.
— Това означава, че майка ми е отивала при него — каза Пулър. — Но е изчезнала, а той впоследствие се е самоубил.
Бристоу отвори очи. Явно предусети накъде отива разговорът.
— Да не би… да не би да подозираш, че Ърл е убил майка ти? Той я обичаше!
— Несподелената любов лесно може да се превърне в омраза — отвърна мрачно Пулър. — Като военен следовател съм попадал на безброй такива случаи.
— О, божичко! — възкликна Бристоу. — Но какво ли е направил с…?
— С тялото? Нямам представа. Позвъни ли ви отново онази нощ?
— Не.
— Защо не отидохте при него? — попита Нокс.
— Защото нямаше за какво да говорим. Бях изтощена емоционално. Затова му казах да се обади на жената, която обича, а това не бях аз.
— Баща ми знаеше ли всичко това?
Бристоу го изгледа насмешливо.
— Смяташ ли, че ако баща ти знаеше, щеше да остави нещата така? Щеше да дойде и да спука от бой Ърл. И Ърл го знаеше. Той се страхуваше от баща ти, както повечето офицери.
— Но тези офицери не са си падали по майка ми — възрази Пулър. — И ако съпругът ви не е бил в състояние да се контролира, може да е решил, че след като няма да има майка ми, никой няма да я има.
— Не вярвам, че Ърл би могъл да й навреди.
— А аз не мога да приема думите ви на доверие, без да ги проверя.
— Какво означава това?
— Ще извадя заповед за обиск на бившия ви дом.
— Нали не мислиш, че…
— Аз съм следовател. Разликата между това, което вие мислите за хората, и това, което аз знам за тях, е от земята до небето.
58
Пулър позвъни на своя командир Дон Уайт, обясни му ситуацията и Уайт извади заповед за обиск. Задачата се оказа сравнително лесна, защото в някогашния дом на семейство Бристоу не живееше никой.
Пристигна екип от агенти, който претърсваше къщата в продължение на цял ден, без да пропусне и милиметър от нея. Хората на Уайт бяха довели дори кучета, които да проверят и двора. Всичко това отнемаше време и струваше пари.
А резултатът бе… кръгла нула.
Пулър забеляза недоволството на агентите от ОКР, на които бе възложена тази акция. Колегите му си имаха достатъчно работа, а тук само си губеха времето — това прочете в погледите им.
Беше толкова сигурен, че е на прав път, но кучетата, които непременно щяха да открият трупа на майка му, ако бе заровен тук, не намериха абсолютно нищо.
Той се облегна на взетия под наем автомобил и огледа имота. Нокс му правеше компания.
— Заслужаваше си да опитаме — каза тя.
— Така е, но явно сме единствените на това мнение. Останахме с празни ръце и сме принудени да започнем отначало — отвърна Пулър.
— Трябва ни повече информация.
— Но ако Ърл Бристоу не е бил замесен в изчезването на майка ми, кой тогава?
— Не смяташ, че жена му има нещо общо, нали? Че ни е пробутала измишльотини, а всъщност е искала да отмъсти на съпруга си?
— Проверих вече. Има алиби за същата вечер. Хората, с които разговарях, са единодушни, че именно Луси Бристоу е поискала развод.
— В такъв случай вървим по грешна следа.
Пулър огледа улицата първо в едната, после в другата посока.