— По дяволите! — измърмори той.
— Какво?
— Ела с мен.
Той тръгна и Нокс го последва.
— Къде отиваме?
— Ако в онази нощ майка ми е отивала у Бристоу, би трябвало да е минала оттук. Това е единственият път от нас до тях.
— Добре.
Пулър продължи с широка забързана крачка. Макар Нокс да бе висока, трябваше да подтичва, за да не изостане. Когато стигнаха до една гъста горичка, той спря, извади фотоапарата и направи няколко снимки.
— Защо снимаш? — попита Нокс.
— Ще видиш.
Улицата правеше завой и Пулър спря веднага след него.
— По дяволите! — възкликна Нокс.
Пред тях се издигаше Блок Кю.
Нокс погледна назад, а после отново към високата сграда. Накрая впери поглед в Пулър.
— Смяташ, че е минала покрай Блок Кю на път за Бристоу?
— Би трябвало. А дори късно вечерта той е имал външна охрана, разположена по периметъра.
— Чакай малко… в такъв случай някой от тях би трябвало да е видял майка ти да минава.
— Не се съмнявам в това.
— Ами дърветата? Защо снима горичката?
— Защото тя би осигурила прикритие за някой, който е решил да я издебне. Ако с нея се е случило нещо, обзалагам се, че е станало тук. И ако никой от Блок Кю не е съобщил, че я е видял да минава — а външната охрана е имала чудесен изглед към това място, — значи случилото се с нея е свързано с Блок Кю.
— Някой е наредил на охранителите да си затварят устата?
— Именно.
— Но какво смяташ, че се е случило?
— Пол ни каза за последната жертва, Одри Мур.
— Така е, но тялото й никога не е било открито.
— Проверих я. Била е химик. Изчезнала е същата нощ, както и майка ми. Никой не е свързал двете, защото никой не е знаел откъде е изчезнала Мур.
— Какво искаш да кажеш, Пулър?
Той отговори след продължително мълчание:
— Майка ми е изчезнала, защото е видяла как Пол убива Одри Мур.
Нокс онемя. Когато се окопити, каза:
— Но тялото на Мур така и не е било открито. За разлика от останалите.
— Защото Пол не е имал време да се отърве от него.
— Смяташ, че майка ти го е уплашила? И той е избягал?
— Не. Не мисля, че някой може да го уплаши. Предполагам, че е трябвало да избяга, защото е бил прекъснат от хора, които биха могли да го убият или пратят в затвора.
— Блок Кю. Клеър Джерико!
Пулър кимна.
— Пол никога не е виждал майка ми. Никога не я е докосвал с пръст. Били са хора от Блок Кю. Тя е видяла нещо, а те не са могли да допуснат да го разкаже на някого.
— Искаш да кажеш, че просто се е озовала на неподходящото място в неподходящото време — въздъхна Нокс.
— Да — кимна Пулър.
Нокс сбърчи вежди.
— Ами Ърл Бристоу? Когато майка ти не е отишла, той вероятно е решил, че пет пари не дава за него, и…
— И се е самоубил — довърши Пулър.
— Проблемът е как да докажем всичко това.
— Може би има начин.
Пулър извади телефона си и набра някакъв номер.
Ан Шепард, току-що уволнена от Аталанта Труп, отговори на второто позвъняване. Не беше очарована да чуе гласа му.
— Обещахте ми, че ако ви помогна… — започна тя.
— Нямам нищо общо с уволнението ви — прекъсна я Пулър. — Това е работа на Клеър Джерико. Не съм разговарял с никого в „Аталанта“. Тя ми позвъни, покани ме на среща и ми заяви, че ви е уволнила. Явно е разбрала по някакъв начин.
— И в двата случая съм безработна.
— Мога да ви помогна, ако и вие ми помогнете.
— Как?
Пулър се уговори да се срещнат в едно кафене в Хемптън.
Когато двамата с Нокс пристигнаха там, Шепард ги очакваше на една маса в дъното на салона. Той се настани срещу нея, а Нокс седна до него. Поръчаха си кафе и Пулър започна без предисловия:
— Познавате ли Хелън Майърс, собственичката на „Камуфлаж“?
— Не.
— Но знаете, че Куентин има стая на втория етаж?
— Да. Не съм единствената, която го знае. Понякога води служители на компанията. В допълнение към… дамите.
— Някой споменавал ли е какво правят там? — попита Нокс.
Шепард я погледна и отвърна:
— Нямам представа коя сте вие.
Нокс извади служебната си карта. Шепард остана с отворена уста, а когато се съвзе от изненадата, каза:
— Много се извинявам, нямах представа.
— Някой в „Аталанта“ споменавал ли е какво става там? — повтори въпроса Нокс.
— Част от жените. Джош канеше там само най-красивите ни колежки. Аз не попадам в тази категория.
— И какво разказват те?
— Че нещата излизали от контрол… Имало твърде много алкохол.
— Наркотици?