— Не, никога не са споменавали за дрога, но дори да са вземали, едва ли биха си признали. Трудовите им договори го забраняват изрично.
— Те забраняват и прекомерната употреба на алкохол — отбеляза Пулър.
— Да, вече ми казахте — отвърна саркастично Шепард.
— Секс? — попита Нокс.
— Да… някои намекваха.
— Куентин е правил секс с жените?
— Никоя не се е хвалила, че е правила секс с Куентин. Но там имало спалня и двойките можели да се усамотяват, когато си искат. Всичко било по взаимно съгласие — побърза да добави Шепард. — Никой не си е плащал за секса.
— Някоя от колежките ви споменавала ли е, че Майърс е влизала в спалнята?
Шепард се замисли.
— Една от тях — каза тя. — Сторило й се странно…
— Кое?
— Ами… каза ми, че Куентин е прекарал доста време с Майърс.
— Какво толкова? Може да са любовници.
— Възможно е, макар Куентин да си пада по по-млади.
Пулър извади телефона си и показа на Шепард скрийншотовете от лаптопа на мъжа, който се бе срещнал с Майърс в хотел „Уилямсбърг“.
— Откъде взехте това? — попита учудено Шепард.
— Няма значение. Кажете ми какво представляват тези неща.
— Разработки на Аталанта Груп.
— Клетъчна мутация? Регенерация на органи? Мислех, че разработвате екзоскелети и течни брони за нуждите на армията.
— Аз лично, да, но компанията работи и по други проекти. В миналото съм участвала в тези двата.
— Клетъчна мутация? — попита Нокс. — С какво може да помогне тя на войниците?
— Клетъчната мутация невинаги е нещо лошо, невинаги е раково образувание. Технологията, която разработваме, може да има положителни въздействия. Например да повиши нивото на белите кръвни телца, което да помогне на войниците да се излекуват по-бързо.
Пулър се замисли. Изведнъж се сети нещо и попита:
— Възможно ли е тези разработки да имат не само военно, но и комерсиално приложение?
— О, да. Да вземем например клетъчната мутация. Тя може да ви помогне да изгаряте мазнините по-ефективно. В такъв случай цяла една индустрия, която прави годишен оборот от четирийсет милиарда долара благодарение на хапчета за отслабване, диети и прочие, буквално ще изчезне. Регенерацията засилва имунната система, а това означава, че ще оздравявате по-бързо. Тя може да се пребори с алцхаймер и сърдечносъдовите проблеми. Възрастните биха могли да се радват на физическата енергия и когнитивните способности на младите хора. Бихме могли да създадем болкоуспокояващи, чието действие да продължава цял месец. В здравната индустрия се въртят три трилиона долара. Малка част от тези неща би могла да направи някого много богат. Поне колкото Бил Гейтс.
— Но не и Аталанта Груп? — попита Пулър.
— Ние работим по договор с Пентагона. Много добре знаете, че армията не би допуснала комерсиална употреба на нашите разработки.
— Но въпреки това извършвате подобни проучвания?
— Да, те са свързани с основната ни дейност, но сме ограничени само до военните им приложения.
— Някой друг обаче би могъл да им намери комерсиално приложение, нали? — попита Пулър.
— Зависи от това кой държи патентите. Всичко в моя свят се върти около интелектуалната собственост. Контролирате ли нея, значи контролирате и останалото.
— Но вие не знаете нищо по въпроса кой притежава патентите?
— Ще трябва да питате някого от юридическия отдел.
— Да — отвърна Пулър, докато почукваше с лъжичка по чашата си.
— Някой краде технологии? За това ли е всичко?
Пулър я погледна изпитателно.
— Нямам представа. Възможно ли е някой да краде от себе си?
Тя нямаше възможност да му отговори, защото той я сграбчи за ръката и я дръпна под масата.
Куршумът се заби на мястото, където допреди секунда бе седяла Ан Шепард.
59
Джош Куентин шофираше бързо. Не изглеждаше щастлив. И наистина не беше. Можеше да загине в „Камуфлаж“. Тази мисъл бе достатъчна да го накара да отбие мазератито и да повърне край пътя.
Страхуваше се от смъртта поради простата причина, че имаше прекалено много за губене. Той беше млад, красив и очарователен. Жените го обожаваха. Освен това беше и богат. И щеше да стане още по-богат. А беше едва на трийсет и две. Нямаше да позволи на никого да му отнеме това. Беше се издигнал от калта и не искаше да се върне там.
Куентин се насочи към гаража на крайбрежната къща и видя, че колата й е паркирана там. Надяваше се да има основателна причина да го вика. Той беше прекалено зает човек.
Отвори вратата на къщата. Миг по-късно светът около него потъна в мрак.