— Откъде Куентин получава тази информация и защо я предава на Шарпантие? — попита Нокс.
— Не знам — призна Робърт. — Но трябва да разберем. Проблемът вече засяга националната сигурност, Джон.
— Можеш ли да накараш твоите хора да се заемат със случая?
— Съмнявам се. Дори това, което ти ми показа, не е достатъчно, за да повикам кавалерията. Трябва да действаме внимателно и не бива да забравяме, че французите са сред най-верните ни съюзници.
— Съмнявам се, че зад това стои френското правителство, Боби. По-скоро някоя корпорация. А обстоятелството, че Шарпантие е френски гражданин, не означава, че не продава информацията на руснаците или китайците. Сам каза, че проблемът засяга националната сигурност. Освен това Шарпантие е замесен с хора, които не са наши съюзници.
— Няма значение. Пак трябва да подходим извънредно предпазливо.
— Не разбирам защо — възрази Пулър.
— Защото не знаем докъде се простира тази мрежа. Или колко високо стига корупцията. Подобни схеми не могат да съществуват ей така, във вакуум. Имаше едно разследване за корупция, в което бяха замесени малайзийски бизнесмен и командването на Седми флот. Ставаше въпрос за двайсетина офицери, сред които десет адмирали. Подозирахме нещо нередно, но тези хора се ползваха с такава подкрепа, че всичките ни опити да се намесим се проваляха. В един момент обаче нещата излязоха извън контрол и схемата рухна. Възможно е да сме изправени пред аналогична ситуация. Затова не бива да бием тревога и да предупредим замесените да прикрият следите си.
— Ами опитът за убийство на Шепард? Нападението срещу нас, при което едва не загинахме? Това не е ли достатъчно?
— Можеш ли да докажеш връзката между тези събития, Джон?
Пулър въздъхна отчаяно.
— Какво ще правим сега?
— Някакви следи, които да ви отведат при Пол?
— Не. Но той отчаяно се стреми да пипне Джерико. Затова можем да потърсим нея с надеждата той да се появи. Знам, че тя прекарва част от времето си в имението на Балард в Северна Каролина. Очевидно са доста близки.
— Мога да проверя дали Куентин притежава някакви имоти — предложи Нокс.
— А аз ще проверя Хелън Майърс — каза Пулър. — Тя е затънала до гуша в тази бъркотия. Да видим дали ще открием къде са сега.
— Звучи добре — отвърна брат му и затвори.
Пулър погледна Нокс, която сега се занимаваше с телефона си, и попита:
— Имаш ли достъп до база данни, която може да ни помогне?
— Правя каквото мога.
Той й подхвърли скъсаните джинси. Тя се изправи и ги обу. Пулър проследи с поглед как краката й се плъзгат в крачолите. Нокс спря с джинси, вдигнати до средата на бедрата й, и го погледна.
— Какво?
— Нищо.
Пулър се обърна бързо и взе сака си.
Отправиха се към „Камуфлаж“.
— Никого няма да заварим толкова рано — каза Нокс, докато вървяха по улицата към бара.
— Не ме интересува. Ще вляза и ще огледам.
Когато наближиха входа, видяха, че вътре свети. Пулър почука и няколко секунди по-късно млад мъж отвори вратата.
— С какво мога да ви помогна?
Пулър показа значката си.
— Бях тук в нощта на стрелбата. Мисля, че тогава вие работехте на бара.
— Точно така. Спомням си ви…
— Какво правите тук толкова рано?
— Госпожа Майърс ме помоли да дойда, щом полицията разреши да отворим бара. Просто проверявам едно друго, почиствам…
— Възнамерявате да отворите? — попита Нокс.
— Това зависи от госпожа Майърс.
— Като стана въпрос за нея, имате ли представа къде може да е?
Мъжът поклати глава.
— Тя има къща в града, но знам, че не е там. Минах покрай дома й на път за насам. Беше тъмно, колата й я нямаше.
— А има ли друга къща?
— Има крайбрежна вила в Северна Каролина. Може да е там. Само на два часа път от тук е…
— Имате ли адреса?
— Да, но не мисля, че имам право да го давам.
Пулър вдигна служебната си карта.
— Тук пише: Армия на Съединените щати. Ние сме добрите. А тя може да е в опасност. Смятаме, че е била мишената на нападателите.
— О, господи! Наистина ли?
— Да. Адресът, ако обичате.
Минута по-късно Пулър и Нокс напуснаха „Камуфлаж“ с лист хартия, на който бе написан адресът на вилата на Майърс. Качиха се в колата и потеглиха.
Нокс се взираше в телефона си. Натисна няколко клавиша и въведе адреса.
— Барманът беше прав. На два часа път от тук е. Има и още нещо.
— Какво?
— От там до имението на Балард са само трийсет минути.