Измъкна пистолета М11-Б от колана си.
Щеше да го насочи в главата й. Щеше да види дали ще й хареса. После щеше да свали оръжието и да я накара да глътне пръстена. А накрая щеше да я удуши с ръцете, които тя бе направила силни като на горила.
За всеобщото благо. Можеш да го отнесеш в отвъдното.
Роджърс тъкмо се канеше да я удари с пистолета, когато газът го блъсна в лицето. Очите й се взираха в него, както преди трийсет години. Погледът й бе изпитателен и пронизващ, не пропускаше нищо. Това бяха рентгенови очи, ако такива изобщо съществуваха.
Тя не се засмя. Не се усмихна дори. Изражението й не показваше самодоволство или ликуване. А само умерено любопитство.
Тялото на Роджърс се напрегна, после се отпусна, когато изпаренията стигнаха до белите му дробове, а миг по-късно кръвообращението му ги отнесе до мозъка. След това настъпи мрак и той се свлече безпомощен в краката й.
Джерико го погледна и подритна твърдото му рамо.
— Радвам се да те видя най-после, Димитри.
63
— Тази трябва да е — каза Нокс.
Бяха прекосили границата на Северна Каролина преди час и половина. Минаваше девет сутринта, когато Пулър спря пред голямата крайбрежна къща.
— Онзи бар сигурно е същинска печатница за пари — отбеляза Нокс, докато слизаха от колата.
— Подозирам, че продажбата на открадната секретна информация е по-доходоносна — отвърна сухо Пулър.
Отправиха се към входа на къщата.
— Пулър, вратата е отворена — каза Нокс.
Пулър вече бе извадил пистолета си. Нокс го последва. Той погледна към асфалтираната алея пред къщата.
— Това прилича на петно от масло — посочи той капка гъста тъмна течност.
Застанаха отстрани на входната врата и Пулър я побутна с крак. Тя се отвори и той надникна вътре. Погледна Нокс и посочи с глава.
Тя влезе в къщата и насочи пистолета си първо напред, а после наляво. Пулър я последва, но неговото оръжие описа полукръг надясно. Провериха целия първи етаж, а после и гаража.
— Това е беемвето на Майърс — каза Пулър. — Нямам представа чие е мазератито.
Нокс отвори вратата на италианския автомобил, бръкна в жабката и извади регистрационния талон.
— Джош Куентин.
— Добре. Това ми се струва логично.
— Смяташ ли, че са тук? — попита Нокс.
— Ще трябва да проверим цялата къща, но досега не чух нито звук.
— Мислиш ли, че са мъртви?
— Мисля, че е най-добре да проверим.
Качиха се на втория етаж и огледаха стаите една по една.
В спалнята Пулър се наведе и вдигна от пода парче въже и смачкана на топка кърпа.
— Явно някой е бил вързан — отбеляза Нокс. — Кой мислиш, че е бил? Майърс?
— Нямам представа.
Разделиха се, като Нокс пое едната половина от етажа, а Пулър другата. Нокс приключи първа със своите стаи и потърси Пулър. Завари го в една от баните.
— Откри ли нещо?
Той й посочи пода около тоалетната.
— На някого му е прилошало.
Нокс сбърчи нос.
— Личи си по миризмата.
— Виж и това — каза той и посочи душа. — Обърни внимание на тръбата.
Тя я огледа внимателно.
— Някой за малко да я счупи. Провери ли за следи от инструменти?
— Не мисля, че са използвани инструменти. Струва ми се, че е направено с голи ръце.
— Тръбата е метална, освен това е достатъчно дебела, за да издържи на водното налягане.
— Мога да се сетя само за един човек, който мачка метала, все едно е пластилин.
— Пол. Значи е бил тук. Смяташ ли, че той е бил вързаният?
Пулър поклати глава.
— Това въже не би го удържало.
— Тогава той е вързал някого. Майърс?
— Домът е неин. Но може да е бил и Куентин.
— Как ли Пол е открил това място?
— Не знам, но несъмнено е бил тук.
— Но защо ще реши, че Майърс има нещо общо с Джерико?
— Не знам, Нокс! Може да е открил какво правят горе в бара.
— Нищо чудно. Нали е работил там.
Пулър огледа дивана и впери поглед в нещо.
— Няколко косъма… — каза той и ги вдигна. — Не ми се струва да са от косата на Майърс. На Куентин може би? А и неговата кола е в гаража.
— Може Пол да е търсил тъкмо него. Може да го е проследил до тук. И да не е очаквал да завари Майърс.
— Възможно е.
— Знаем, че двамата с Майърс са замесени в предаването на секретна информация. Логично е да се срещат тук — отбеляза Нокс.
— В такъв случай Пол, Майърс и Куентин са били тук заедно. И някои от тях са били завързани и с кърпа, пъхната в устата, за да не могат да извикат и да предупредят някого.
— Това означава, че Пол е вързал и двамата. Но къде са те сега? Дали не ги е отвел някъде?