Пулър кимна.
— Възможно е. Може да ги е използвал, за да си осигури достъп до Блок Кю и до Джерико.
— В такъв случай как ще влезем там без покана?
— Може би трябва сами да си я осигурим.
— Как?
— Разполагаме с два часа път до там, за да измислим как.
64
Роджърс отвори бавно очи. Имаше чувството, че на милиметри от главата му е стреляно с танково оръдие. Погледът му бе замъглен, а главата му — замаяна. Като алкохолик, който не е изтрезнявал цял месец. На всичко отгоре не можеше да помръдне ръцете и краката си.
Пляс.
Една ръка го шляпна леко по брадичката. Роджърс примигна бързо и фокусира погледа си. Клеър Джерико се взираше в него.
Той лежеше на носилка. Не беше вързан, но не можеше да помръдне. Облиза пресъхналите си устни.
— Какво ми направи? — попита тихо.
— Нищо особено. Анестетичен газ. Как се чувстваш?
— Не мога да движа крайниците си.
— Невроблокери. Въздействат на брахиалния плексус и на феморалния нерв, както и на куп други нерви, разбира се. И преди сме ги прилагали върху теб.
— И защо го направи? — попита той през стиснати зъби.
— Защото трудно мога да те удържа. Реших, че това е най-доброто средство. Не е болезнено и отшумява след време.
Той се огледа.
— Къде съм?
— На сигурно място, Димитри.
— Името ми е Пол.
— Точно така, Пол Роджърс.
Тя придърпа един стол и седна до него.
— Куентин те предупреди. Как? — попита той.
— Не ме е предупредил. Той е изпълнил инструкциите ти буква по буква.
— Как тогава разбра, че съм там?
— Джош Куентин никога не ме вика — отвърна тя. — Но аз вече бях нащрек.
— Защо?
Тя извади малък бележник от джоба на сакото си и го отвори на първата страница.
— Бил си осъден за убийство. Присъдата ти е била петнайсет години, но си излежал десет и си заслужил условно предсрочно освобождаване. За съжаление, досадна чиновническа грешка е причината да те освободят ден по-рано…
— Как разбра? Не можаха да ми вземат отпечатъци.
— ДНК — прекъсна го тя. — Взели са проба от твоята ДНК. Преди четири години се сдобихме с нея и разбрахме къде си.
— След като сте разбрали още преди четири години, защо не ме измъкнахте?
— Щеше да е много трудно. Все пак беше убил човек. Но те наблюдавахме и се радваме, че си те върнахме.
— Защо?
— За да те изследваме, разбира се. Разработихме система, за чиято дълготрайност нямахме представа. Сега си тук и можем да извършим прецизни тестове, които да ни покажат колко стабилно и издръжливо е онова нещо в теб.
— Бях в Блок Кю — каза Роджърс. — Нищо не се е променило.
— Щеше ми се да е така, Пол. Работата ни е толкова скучна, еднообразна, лишена от въображение… и, честно казано, глупава. Екзоскелети? Наномускулни влакна, които увеличават силата с някакви жалки трийсет процента? При положение, че успяхме да увеличим твоята сила повече от четиристотин процента. А екзоскелетите са тежки и тромави. По-добри очила за нощно виждане? Кого го е грижа? Вярно, течната броня е нещо друго, но не чак толкова иновативно. Виж, с бионичните боти преодоляхме недостатъците на армейските ботуши, справихме се с една от ахилесовите ни пети, така да се каже, но това също не е кой знае какво постижение. — Тя погали неподвижната му ръка. — Нищо не може да се сравни с онова, което направихме с теб, Пол. Ти изпълни задачата ни да създадем мета биологичен непобедим войник — каза Джерико и отмести ръката си. — Пентагонът обаче прекрати работата по програмата. Много глупаво решение, което ни върна десетилетия назад. Войните в Близкия изток щяха да протекат по съвсем различен начин, ако разполагахме с една дивизия бойци като теб. — Тя се пресегна и докосна онова място на главата му. — А това… това е перлата в короната на нашите постижения. Всичко останало, което сме постигнали, бледнее в сравнение с него. — Тя помълча, после добави с благоговение: — Бойна машина, която не познава страх. Най-великото достойнство на един войник.
— Страхът е необходимост по време на война, особено ако участваш в нея — отвърна Роджърс през стиснати зъби.
— Глупости! Страхът те прави слаб. Войник, който се страхува, не е истински войник!
— Нямах представа, че знаеш какво представлява войната.
Тя отново поклати глава. Изглеждаше разочарована.
— Не е там работата, нали? — Джерико сведе поглед към бележника си. — На една уличка близо до автогарата, на която си слязъл след излизането си от затвора, са открити две тела. Намерихме документите по освобождаването ти в едно кошче за боклук. Впоследствие си прекосил цялата страна. Вероятно си използвал откраднати коли. Накрая си се появил в Западна Вирджиния. — Тя отгърна следващата страница. — И тъкмо там, в Западна Вирджиния, е убит Майк Донахю, търговец на оръжие. Според полицейския доклад убиецът е забил ножа с такава сила, че го е приковал за стената на ремаркето. За целта е била необходима удивителна сила, защото Донахю е бил едър мъж, с голям гръден кош.