— Да.
Роджърс извърна поглед и поклати глава. Ако можеше да движи ръцете си, щеше да забие пръсти в главата си и да извади онова нещо.
— Споменавала ли е причината да го направи?
Сюзан избегна погледа му.
— Може би се е чувствала самотна.
Роджърс продължи да се взира в тавана.
— Трябва хубаво да си помислиш. Ще дойде време, когато ще й омръзнеш. И тогава…
— Можеш ли да помръднеш?
— Инжектираха ми някаква гадост. Къде се намираме, между другото?
— На същото място.
— Къде е Балард. Истинският Балард?
Сюзан поклати глава.
— Не знаеш или не искаш да ми кажеш?
Тя отново поклати глава.
— Няма значение. И бездруго съм мъртъв.
Сюзан прокара пръст по ръката му.
— Защо се върна? Можеше да отидеш къде ли не.
— Имаш ли представа какво ми причини тя?
— Донякъде.
— В такъв случай разбираш защо трябваше да се върна.
— Предполагам.
Тогава чуха шум. Идваше отнякъде наблизо.
Сюзан се наведе и го целуна.
— Много съжалявам — прошепна тя, обърна се и излезе.
Роджърс отново вдигна поглед към тавана. И започна да брои.
65
— Смяташ ли, че е тук?
Нокс наблюдаваше Пулър, който стоеше точно срещу Блок Кю и го оглеждаше с бинокъл.
— Възможно е — каза Пулър и свали бинокъла. — Ако той е тук, и Джерико е тук. Но трябва да сме сигурни.
— Добре, какво предлагаш да направим?
— Най-подходящ ми се струва директният подход — отвърна Пулър и й подаде бинокъла. — Не се ли върна след двайсет минути, повикай ченгетата.
Тя го изгледа объркано, но кимна.
Пулър прекоси улицата и се запъти към портала. Когато охранителите го пресрещнаха, той вдигна високо служебната си карта и значка.
Един от охранителите го позна и каза:
— Идвали сте тук и преди.
— Точно така. Имах среща с Клеър Джерико. Тя ми позвъни. Поиска да се срещнем спешно.
Охранителите изглеждаха озадачени. Онзи, който позна Пулър, отвърна:
— Но тя не е тук.
— Сигурни ли сте?
— Смяната ми започна в шест сутринта. Тя си е тръгнала снощи и компютърът показва, че не се е връщала.
Пулър се престори на объркан.
— Нищо не разбирам. Джерико ми позвъни преди трийсет минути и каза, че трябва да се срещнем във Форт Монро. — Той погледна към Блок Кю, който се издигаше в далечината зад охранителите. — Това е единствената сграда на територията на форта, в която работи Джерико, нали така?
— Доколкото знам.
— А Джош Куентин? Него също го познавам.
— И той не е идвал.
— Благодаря.
Пулър се върна при Нокс. Обясни й набързо какво е научил от охранителите.
— Къде ли е тогава? — зачуди се Нокс.
— Тя се нуждае от спокойно, усамотено място с надеждна охрана.
— Имението на Балард — сети се Нокс.
— И аз си мислех за него.
Два часа по-късно отново навлязоха в Щата на катранените пети, както бе известна Северна Каролина благодарение на мащабното производство на катран, дзифт и терпентин в миналото. Пулър позвъни на брат си, за да го информира какво са научили и къде отиват.
— Моля те, не ми казвай, че ще проникнеш с взлом в имението на Балард — каза Робърт.
— Добре, няма да ти го кажа — отвърна Пулър.
— За бога, Джон, защо не се успокоиш и не помислиш малко? Това не просто ще съсипе кариерата ти, а ще те прати в затвора. Може дори да те убие.
— Благодаря ти, Боби. Бог ми е свидетел, че не съм свикнал да рискувам живота си — отвърна сухо Пулър.
Затвори телефона и погледна часовника си.
— Да изчакаме да се стъмни и да огледаме мястото. Не се съмнявам, че е добре охранявано, но и най-строго охраняваната крепост си има недостатъци.
Настъпи нощ. Двамата с Нокс седяха в колата си на обществения паркинг край плажа. Пулър погледна часовника си. Минаваше единайсет.
— Да вървим. — Той отвори багажника и извади калъф с очила за нощно виждане. — Добре че не бях взел тази чанта, когато скочихме във водата.
— Да, добре че в колата бяхме само ние — отвърна Нокс.
Приближиха се максимално близо до имението, без да рискуват да бъдат забелязани. Когато залегнаха зад една пясъчна дюна, Пулър извади очилата и огледа околността.
— Първоначални заключения? — попита Нокс минута по-късно.
— Брат ми излезе прав, като нарече имението същинска крепост.
— Чудесно!
— Високи каменни стени. Голям портал, външна охрана, не се съмнявам, че има и вътрешна, която прави редовни обходи.
— Звучи ми като поредния тих и спокоен ден на плажа.