— И те знаят, че си убил фалшивия Балард? — прошепна Пулър.
— Сам се похвалих пред Джерико — призна Роджърс.
Пулър кимна и извади от сака си два метални предмета с размерите на мъжка длан.
— Готови ли сте? — попита той.
Нокс и Роджърс кимнаха.
— Давайте тогава.
Нокс и Роджърс прекосиха двора, като вървяха по стъпките на охранителите. Спряха едва когато стигнаха до входната врата.
Нокс погледна часовника си, отброи нужното време и вдигна палец към Роджърс. Секунда по-късно тишината бе нарушена от чупене на стъкло, последвано от двойна експлозия. От прозорците на горните етажи излязоха кълба дим. Чуха се писъци, включи се аларма, а Нокс и Роджърс се скриха отново в сенките, докато охранителите тичаха презглава към къщата.
До входната врата спря джип, шофьорът скочи и хукна след колегите си, като остави двигателя да работи. Минута по-късно навън изскочиха четирима охранители. Придружаваха ги Сюзан Дейвис по халат, Хелън Майърс, напълно облечена, и възрастен мъж в инвалиден стол. Всички се запътиха към джипа.
И се натъкнаха право на Роджърс и Нокс.
А Пулър ги атакува в гръб.
Роджърс хвана един от охранителите и го запрати с такава сила в друг, че двамата се удариха в стената и се свлякоха в безсъзнание. Нокс бе насочила пистолета си към главата на третия охранител.
— Хвърли оръжието — нареди му тя.
Той я послуша и Роджърс го удари по главата, в резултат на което мъжът рухна в несвяст на каменните плочи. Пулър се справи на бърза ръка с четвъртия охранител.
Нокс напъха Сюзан и Майърс на задната седалка. Роджърс вдигна стреснатия старец от инвалидния стол и го сложи отпред. Пулър седна зад волана на джипа и подкара право към портала, който се отвори автоматично, задействан от вградения в колата сензор.
Майърс изгледа тримата и попита:
— Какво, по дяволите, става?
Роджърс свали ски маската си.
— Ти?! — възкликна изумено тя.
— Аз — отвърна той.
— А тези?
— Дойдоха да те спасят — каза Роджърс.
Пулър и Нокс също свалиха маските си. Майърс се усмихна.
— Слава богу!
Роджърс погледна Сюзан.
— Не знаех, че се нуждая от спасяване — каза тя.
Пулър спря на мястото, където бяха оставили колата си, и всички се прехвърлиха в нея. Когато потеглиха отново, Роджърс попита Майърс:
— Какво се случи, след като припаднах?
— Дойдоха някакви мъже и ме отведоха. Нямам представа какво се е случило с Джош.
— Ние имаме — отвърна Пулър. — Мъртъв е.
— Какво? — извика Майърс.
— Изхвърлен на брега с разбита глава.
Роджърс отново погледна Сюзан.
— Какво ще кажеш?
— Вероятно същото като теб. Нищо.
Нокс впери поглед в стареца, който бе като зашеметен. Главата му бе клюмнала настрани.
— Предполагам, че са прибягнали до пластична хирургия, за да заприлича на Балард.
Пулър погледна в огледалото първо към Майърс, после към Сюзан.
— Ако ни сътрудничите, ще сключим сделка.
— Сделка за какво? — отвърна рязко Майърс. — Не мисля, че съм направила нещо нередно.
— Антон Шарпантие — обади се Нокс. — Разполагаме със снимки. Федералните вече работят по въпроса.
Майърс пребледня и извърна поглед към прозореца.
— Те искат Джерико — каза й Роджърс. — Не се интересуват от дребните риби. Разприказваш ли се, може и да отървеш решетките.
— Аз… не знам — отвърна Майърс.
— Не знаеш? — попита учудено Нокс. Погледна към Сюзан и каза: — Добре, тя ще бъде осъдена за шпионаж и ще получи доживотна присъда. Ами ти? Искаш ли сделка?
Роджърс я погледна и каза:
— Не постъпвай глупаво.
Сюзан сви рамене.
— Ако ни сътрудничиш, това може само да ти помогне — добави Пулър.
— Те ме наеха да се грижа за него — каза тя и посочи стареца. — Не знам нищо друго.
— Искаше да кажеш за тях, нали? — уточни Нокс.
— Нищо не знам.
— Започнеш ли да играеш игрички, ще пострадаш.
— За това съществуват адвокатите.
Нокс погледна Роджърс и попита:
— Толкова ли е глупава, или е по-корава, отколкото изглежда?
— Уби човек пред очите ми, затова бих избрал второто. — Той се извърна към Сюзан. — Наели са те, така ли? Не спомена ли, че Джерико те е осиновила?
— Какво?! — възкликна Майърс.
— Никой не ме е осиновявал — каза Сюзан. — Получих работата благодарение на Джош. Познавам го отпреди.
— И как се запознахте? — попита Нокс.
— Имахме добри моменти. Но имахме и лоши.
— Не ти ли е мъчно, че е мъртъв?
— Както вече ви казах, това изобщо не ме интересува. Обзалагам се, че и Джош не би се трогнал, ако аз бях мъртва. Такава ни беше връзката.