— Връзката ви беше достатъчно близка, за да се чукате — отбеляза Роджърс. — В крайбрежната вила.
Сюзан го изгледа.
— Направих го и с теб. Това означава ли, че имаме връзка?
Нокс и Пулър се спогледаха. Роджърс поклати глава.
— Мисля, че беше просто секс.
Сюзан и Роджърс извърнаха погледи един от друг.
Пулър продължи да шофира.
68
Пристигнаха в мотела в Хемптън в три сутринта. Сложиха стареца да си легне, като го подпряха на възглавници, защото имаше трудности с дишането. Двойникът на Балард не промълви нито дума по време на цялото пътуване и мигновено заспа.
Нокс погледна към Майърс и Сюзан и им посочи двата стола.
— Седнете.
— Не можете да ни държите против волята ни. Това е отвличане — заяви Сюзан.
— Аз съм полицай — отвърна Пулър.
— Видях значката ти в бара. Ти си военен полицай. Аз обаче не служа в армията, така че нямаш никаква юрисдикция над мен.
Пулър погледна Роджърс.
— Не ми каза, че е адвокатка.
— Не съм адвокатка, но искам да се обадя на адвокат. След като смятате, че можете да ме арестувате, не можете да ми попречите да се обадя на адвокат.
— Защо просто не млъкнеш и не ги изслушаш? — обади се Майърс.
Сюзан я изгледа пренебрежително.
— Аз не съм продавала военни тайни, нали така? Защо ти не млъкнеш, вместо да си играеш на шпионка?
Останала без сили, Майърс попита Пулър:
— На каква сделка мога да разчитам?
— Зависи от информацията, която ни предоставиш.
— Ако ви дам и Джерико, и Шарпантие?
— Можем да уредим минимална присъда във федерален затвор, който ще прилича на кънтри клуб. Няма да усетиш колко бързо ще излезеш и ще отвориш нов бар.
— Добре.
— Това съгласие ли е?
Тя кимна, а Сюзан я изгледа с отвращение.
— Как се забърка във всичко това? — попита Нокс.
— Благодарение на Джош. Той се свърза с мен. Джерико го беше назначила да „ръководи“ Аталанта Груп, но основната му задача беше да предава информация на Шарпантие. Двамата се познават отпреди.
— Значи Клеър Джерико лично го е избрала?
— Да.
— Струва ми се логично да използват бара като място за предаване на информацията — каза Нокс. — Той се е посещавал от доста военни, така че е нямало опасност да предизвикат подозрения.
Пулър кимна и погледна Майърс.
— А въпросната секретна информация? Това са приложения с комерсиална цел на патентите на Балард, така ли?
— Да. Струват страшно много пари. Но както сам каза, патентите са на Балард.
— А каква е сделката със самия него?
— Той има алцхаймер.
— Това ли е Балард? — попита Пулър и посочи стареца.
Майърс понечи да каже нещо, но се спря. Погледна към Сюзан. Пулър също се обърна към Сюзан.
— Ще сключим ли сделка, или ще оставиш приятелката ти да обере всички бонуси?
— Балард е мъртъв — отвърна Сюзан. — Беше мъртъв още преди да се включа в играта.
— А как е умрял? — попита Нокс. — От естествена смърт ли?
— Ако куршум в главата може да се нарече така.
— Кой го е убил?
— Джерико. Така поне мисля. Не съм била там. Джош обаче беше убеден, че тя го е убила.
— А ти как се забърка във всичко това?
— Казах ви вече. Благодарение на Джош. — Погледна Роджърс и добави: — Нали ти казах, че се познавахме отдавна.
Роджърс кимна, без да откъсва поглед от нея.
— Беше гадняр и мошеник. Затова го е избрала Джерико. А той нае мен да дундуркам старците.
— Джош беше добър човек — прекъсна я Майърс.
— Глупости!
— И как един измамник получава достъп до класифицирана информация, която му позволява да работи като подизпълнител на Министерството на отбраната? — попита Нокс.
— Джерико — отвърна Сюзан. — Обзалагам се, че тя го е уредила. Знаеш, че съществуват безброй начини да се манипулира детекторът на лъжата. Да не би досега в армията да не са прониквали чужди шпиони?
— Явно знаеш доста за тези неща — отбеляза Пулър. — Какво си работила?
— Аз съм най-обикновено момиче, което обича забавленията, но това не му пречи да се учи бързо и да мисли още по-бързо.
— Да, бе! — възкликна недоверчиво Пулър. — Защо й е било да убива Балард?
Сюзан кръстоса крака на няколко пъти.
— Можеш да отидеш до тоалетната, ако ти се налага — каза Нокс.
Сюзан скочи.
— Благодаря — каза тя и забърза към банята.
Когато вратата се затвори зад гърба й, Майърс каза тихо:
— Тя лъже.
— За какво? — попита Пулър.