Пулър огледа малката стая. Приличаше на тази, в която лежеше баща му. Зачуди се кое ли е по-лошо: да знаеш, че умираш, или да нямаш представа какво се случва с теб?
Той придърпа един стол и седна до леглото.
— Госпожо Демирджиян?
Жената помръдна леко, обърна глава към него и отвори очи.
— Кой сте вие? — промълви тя с дрезгав глас.
— Джон Пулър. Младши.
Тя отвори очи по-широко, но само за миг, след което примижа, сякаш осветлението в стаята бе прекалено силно, прекалено болезнено.
— Последния път, когато те видях, беше малко момче.
— Да, госпожо.
Пулър погледна прозрачните торбички, окачени на Стойката, и проследи течността, която капеше от тях и се вливаше в ръката на Линда Демирджиян. Оттам лекарствата попадаха в кръвта й. Не се съмняваше, че едно от тях е морфин.
— Дошъл си… заради… писмото.
— Да, госпожо.
— Много обичах Джаки. Уважавах я повече от всеки друг човек, когото познавах.
Като повечето жени с това име Жаклин Пулър бе известна сред приятелите и познатите си просто като Джаки. Освен това дори физически приличаше на Жаклин Кенеди.
— Знам, че и тя ви харесваше.
— Аз… аз съм сигурна, че не си останал очарован от постъпката ми…
Думите излизаха бавно от устата й. Пулър предположи, че това е резултат от всички лекарства, които вземаше.
— Бих искал да науча повече.
— Прочете ли го?
— Да.
— Какво те интересува?
— В писмото казвате, че родителите ми често са се карали.
— Така е.
— Но аз не си спомням подобно нещо.
— А спомняш ли си, че понякога майка ти ви оставяше с брат ти у нас?
— Да.
— Правеше го, за да… за да не ставате свидетели на скандалите им.
— Откъде знаете?
— Тя ми го е казвала.
— Но откъде е знаела предварително, че ще се скарат?
— Защото баща ти се прибираше след поредната мисия. Тогава винаги се караха.
Пулър се облегна на стола си.
— И за какво се караха?
— Най-вече защото той се опитваше да контролира всеки аспект от живота й.
Колкото повече говореше Линда Демирджиян, толкова по-силен ставаше гласът й. Тя дори се изправи леко на възглавницата си. Извърна глава настрани и погледна Пулър.
— Знам, че не ти е приятно да слушаш подобни неща. Мога да си представя как си боготворял баща си.
— Баща ми не беше безгрешен. Можеше да бъде доста рязък и дори груб понякога.
— Да. С Джаки беше груб.
— Никога не е посягал на майка ми — повиши тон Пулър, но мигом изпита разкаяние. Жената се намираше на смъртно легло. — Съжалявам.
— Недей. Баща ти имаше труден характер, Джон. Беше свикнал да командва мъже при възможно най-тежките обстоятелства, на бойното поле. Беше свикнал да изпълняват всичко, което им каже. В брака нещата не стоят така. Особено с жена като майка ти. В някои отношения тя имаше по-силен характер дори от баща ти.
— Но защо смятате, че той я е убил?
— Защото Джаки се боеше от него. Страх я беше, че ще й направи нещо. — Линда Демирджиян си пое дъх и продължи: — Освен това смяташе да го напусне.
Пулър замръзна.
— Възнамерявала е да напусне баща ми?
— Искаше да получи родителски права над теб и брат ти.
— Тя ли ви го каза?
— Майка ти ми казваше много неща, Джон.
— Излязла е онази вечер. За вас ли беше тръгнала?
— Не.
— А имате ли представа къде е отивала или с кого би могла да се срещне?
— Джаки имаше няколко приятелки сред съпругите на офицерите. Може да е отивала при всяка от тях.
— Споделяла ли е страховете си с друга освен вас?
— Възможно е. Майка ти беше много затворен човек, но ставаше все по-отчаяна…
— Някой от ОКР разпита ли ви по онова време?
— Дойдоха, зададоха разни въпроси, както ти сега… Мога да те уверя обаче, че въпросите им не се отнасяха до баща ти. Според тях бил извън страната.
Пулър не спомена, че Хъл е намерил доказателство за противното.
— А вие какво им казахте?
— Казах им, че бракът на вашите е бил като браковете на много други хора. Че са се карали, а после са се сдобрявали.
— И не сте споменали, че баща ми й е посягал? Или че майка ми е възнамерявала да го напусне и да вземе мен и брат ми? Това би могло да бъде доста сериозен мотив за убийство.
— Не, нито дума.
— Защо?
— Защото мъжът ми служеше под командването на баща ти и не даваше да се каже и дума против него.