Ангела обяснява разпалено на Спайдърмен, жестикулира, мели нещо убийствено важно, като от време на време спонтанно отпуска длан върху ръката му. Тясното като муцуна на хрътка лице на Хями изразява неверие, което с всеки изминал миг се отпуска към предавката на еуфорията. Мислел си е, че Ангела вече е бил толкова далеч от досега му, колкото би затанцувал на върха на игла в бляновете на някой схоластик[13].
Навремето, когато Ангела би шута на Хями, някой го видял в някаква кръчма с доста странен брадат типаж, очилат и космясал - не бил от нашите кръгове. Злите езици пуснаха слух, че Ангела с всички сили се бил впуснал да сваля хетеро. А ето ти го сега, натиска се на Доктора сякаш нищо не се е случило.
Ангела Хартикайнен, сигурен съм, че дори не съм чувал истинското му име. Мъж на трийсет, а още с лице на седемнайсетгодишно херувимче и глава, обгърната от облак златисти къдрици - няма и следа от оредяване по слепоочията.
Като нож в корема. Още щом видях Ангела за първи път, знаех, че го желая.
ДОКТОР СПАЙДЪРМЕН
Златистата му глава се накланя към мен, долавям уханието на афтършейва му. Ароматът е нов, горски и металически, възбуждащ по особен начин.
Ангела ми разказва дълга и витиевата история, чиято функция не проумявам. Подправя думите си със забавни подробности и най-сетне захапва главния въпрос с крещяща непринуденост: как вуйчо му намерил росомаха в някакъв капан - или пък беше рис - още бебе, отнесъл си го у дома, нахранил го, то се изпикало в ъгъла, ха хаа, после го накарали да яде, но въпреки това било покрусено, апатично, изтощено, козината му не лъщяла. Какво, за Бога, измъчвало животинката, явно дълго са били в неведение. А Ангела навежда глава, сякаш очаква да изкажа мнение по подобна история.
- Кога си си въобразил, ангеле мой, че представата на ветеринаря за забавление и релаксация е свързана със слушането на бръщолевици за болни създания? - питам го. Ангела не се предава.
- Е, нали няма как да се обадя в Зоологическата градина, дори не е разрешено да си гледаш диви животни просто ей така... Само щяха... мисли де... какво може да го измъчва?
- Нищо чудно, че не са разбрали, щом дори не са могли да определят дали е рис или росомаха.
- Ама не си спомням! Някакъв звяр, едър хищник, всякакви ги има. Има ли значение, за да се определи какво го тормози?
Тресвам халбата си в масата. Очевидно Ангела е решил цяла вечер да опява за росомахата на вуйчо си, ако не се изкажа по въпроса.
- Не е задължително. Като цяло всяко едно диво животно си има някакъв вътрешен паразит. Възрастните индивиди едва ли биха го усетили, но малките може да отслаби.
Очите на Ангела пламтят, придърпва стола си още по-близо до мен, като че ли му говоря за някаква екзотична и донякъде перверзна секспрактика. Този човек действително е нападнат от вътрешни паразити - мисля си поразен.
- По всяка вероятност са глисти - продължавам, а Ангела изпива всяка една дума от устните ми. Моето изумление пък вече се примесва със солидна доза веселие. - Власоглавият червей и анкилостомата са опции, но се срещат рядко. Би могло да се окаже и тения, но глистите са по-разпространени. Те на практика виреят във всички едри хищници.
- Откъде тогава ги е прихванало това пале?
- От майката. Паразитите в неактивно състояние се предават на малките чрез кръвообращението в плацентата, а дейността на хормоните сякаш ги разбужда. С други думи, няма как да се предотврати. Ето защо пале в недобро състояние може да залинее или козината му да пострада, може дори да умре.
- Сигурно е възможно да се третира?
- Струва ми се, че що се отнася до това зверче, вуйчо ти вече е закъснял. Или се е оправило от само себе си, или той се е сдобил с нови, но не особено лъскави ръкавици от росомаха.
Ангела затваря бавно очи, сякаш полага неистови усилия да се владее.
- Ами ако ти се наложи да лекуваш от глисти, какво би направил?
- Ще му бия ивермектин.
Устните му се движат, повтаря си тихо и... вер... мек... тин, и... вер... мек... тин. Запечатва го в съзнанието си. Нямам представа какво ще прави с тази информация и дали възнамерява да хукне да спасява съмнителната росомаха на вуйчо си, но наливам още масло в огъня.
- Превъзходно лекарство, по принцип действа на всевъзможни животни. С еднакъв успех може да се приложи при елени и крави, както и при едри диви зверове.
Очите на Ангела пламтят заинтригувано. Усмихвам се.
- За съжаление обаче не можеш да го получиш от аптеката.
Той преглъща - налапал е стръвта - стръв, с която мога да хвана цели два вида плячка. А от тях задоволяването на любопитството е почти толкова сладко, колкото и на страстта.
13
Въпросът „Колко ангели могат да танцуват на върха на игла?“ се е използвал с цел критика на средновековната ангеология или схоластиката в по-общ смисъл и според една от тезите се смята за упражнение във воденето на дебат без конкретен верен отговор. Б. пр.