EKE
Депресираното къркане никога не е работа, но ето вече четвърта унила чаша сякаш сама се е довлякла до масата ми след излизането на Ангела и Спайдьрмен. Разкарах двама, изклинчих от един ентусиазиран клюкар и бях решил да се оттегля в усамотението на собствената си бърлога, след тази четвъртата, разбира се, точно както смятах да постъпя и след втората и третата, когато някой пита дали може да седне на моята маса.
Очевидно другаде няма свободни столове, така че събеседникът ми е принуден да се присъедини от чиста необходимост, не от интерес. Това само по себе си е жалко, понеже заемащият мястото си образ още на пръв поглед се оказва стока с високо качество, интелигентен калибър, висок, широкоплещест и все пак далеч от атлетичния тип: кръгли очила, мустаци и добре поддържана брада, тъмнокафява, къдрава коса, оставена малко по-дълга на тила, и неизменната обеца на ухото. Висококачествена стока? Не, за Бога, втори и трети поглед и мъжът определено е свалката на месеца.
Подхвърляме си по някоя незначителна историйка, после той прави ход, който ме изумява до крачолите на панталоните: пита ме дали случайно не се бил мяркал Ангела. Хваща ме в чуждо лозе - първо изобщо не вдявам кого има предвид, споменава малкото му име - Микаел, а после и прякора - Микеланджело, божке, ръцете ми настръхват като скубана кокошка – ала след няколко ясни отличителни белега (светла, къдрава кичара, висок пич, очи като късчета небе) разпознавам Ангела. Изтърсвам, че съм го видял, но не го познавам лично, обяснявам, че отдавна е офейкал. Не навлизам в подробности.
Мъжът се представя, Марти някой си, рекламен агент. За нищо особено не му трябвал Ангела, да да, и на нас тук. Пробвал да му се обади, да поразпита как вървял някакъв проект, но в студиото му никой не отговарял, а на мобилния реагирала само гласовата поща - на това място с лицемерна поверителност ми се чуди защо, по дяволите, Микаел не държал телефона си включен - един фрилансър би трябвало да бъде на линия 24 часа в денонощието - та след това му минало през ума да провери да не би евентуално да е дошъл в редовната кръчма. Поръчката била важна, изключително важна, иначе нямало да занимава Микаел с подобни неща, щял най-вече да пита как върви.
Яко го замазва - разбира се, вече е изпил няколко грога, но и без тях нещо в историята му ми пона- мирисва. Марти не е един от нас, не и на пръв поглед, ала и преди съм ги виждал тия залитащи-на-ръба клиенти. Трябва да е онзи хетеро, заради когото Ангела е разкарал Хями.
- Значи добре познаваш... Микаел? - подмятам. За малко да изтърся „Ангела“.
Марти пак се впуска в излияния, добър дългогодишен сътрудник, посближили се били. Жадно точа инфо. Ангела бил роден нейде из Северна Остроботния, на практика почти в Лапландия, още от дете живеел в Тампере, ходил на училище, после го приели фотография в Лахти, а като завършил, върнал се да работи тук. Известен и особено търсен фотограф, понастоящем дори виртуозен графичен дизайнер, истински магьосник на Макинтоша, факир на Фрийхенда и пророк на Фотошопа.
Всяка дума потвърждава, че Ангела е като проектиран за мен, като шит по мярка, създаден за мен, а този пич не бива да се намъква помежду ни, в никакъв случай; ето защо и разказвам на Марти поверително, ей така, просто by the way[14], че Ангела движи с един ветеринарен лекар, при това сериозно и от доста време насам.
АНГЕЛА
Нощ е, телефонът звъни.
Песи е толкова болен, че едва наостря уши, макар мракът в стаята да се изпълва със сигнал, пронизващ чак до мозъка на костите. Вдигам на шестото позвъняване.
- Микаел.
В другия край за миг е тихо, сетне се чува познат глас, а усещането е сякаш някой е отворил коремната ми кухина с един разрез, за да залее димящите ми вътрешности с ледена вода. Доктор Спайдърмен.
- Надявам се да не е коли.
Успявам само да изпелтеча:
- Какво?
- Ом проклет звяр, за който открадна ивермектина. Слушай. Ако е коли, шотландско овчарско куче, някой проклет роднина на Ласи, те имат една определена аномалия в централната нервна система. Ивермектинът ще го убие.
- Не е коли - казвам и ми се ще да си отхапя езика. Откъм Доктор Спайдърмен се донася възтих, студен и мек смях.
- И да не се уплашиш, когато, умирайки, нашите приятелчета паразитите започнат активно да отделят токсини.