Отварям внимателно витрината - от книгите се разнася поразителната миризма на стара хартия - подобна на аромата около трион след дъжд. Подхожда на Екевата история като специален ефект.
- Настъпи лято - дълго и горещо лято. Разбира се, онзи талашит на нивото на умивалника често е прогиз- вал при миенето на съдовете. Една сутрин, след като се бях позаседял в една бирария и се събудих с лек махмурлук, влязох в кухнята, за да пия вода. В същия миг се разкрещях като обезумял.
Обръщам се и го зяпвам развеселен. Еке разперва ръце, на лицето му се мъдри овчо изражение.
- Върху талашита бяха поникнали гъби, високи близо педя. Светли, сивкаво-виолетови и противни. С широки калпаци, ламели и прочее.
Избухвам в скептичен смях.
- Гъби. На кухненския ти плот.
- Гъби. Един... един тип, който в този момент беше с мен, похотливо подхвърли, че бихме могли да си приготвим омлет с гъби за закуска. Аз обаче награбих плоскостите и веднага ги изнесох навън, гадеше ми се. Отдолу бяха станали на пихтия.
Мръщя се.
- Та това е като от някой сюрреалистичен филм.
- Питър Грийнуей, без съмнение. Новият му шедьовър: Природата отвръща на удара. Става дума за това как дивата природа подмолно инфилтрира чистия урбанистичен живот на нищо неподозиращите граждани. После в кутията с тампони на майката намират шишарка.
Разсмивам се фалшиво и отново се обръщам да проуча книгите. Тогава пръстите ми попадат върху някакъв прастар на вид том, издърпват го.
Поемам дълбоко дъх.
Густаф Еурен: Едрите хищници по финландските земи в цветни илюстрации.
- От 1854 година е - обажда се Еке. Изневиделица се е озовал зад гърба ми.
Извръщам се към него.
- Заеми ми я.
ЕКЕ
Ангела е покъртително сладък, както е стиснал книгата на Еурен, тъй красив, че ръката ми замръзва - ръката, която се бе насочила към рамото му, за да го притегли към мен. Косата му стърчи тук-таме, овесената коса на Юси от Юкола[16] или на русо момче от някой синор. Притиска към голата си гръд Густаф Еурен - рядка антикварна перла.
- Ужасно стара е. И ужасно скъпа - усещам се колко кухо говоря. Изведнъж съм се превърнал в алчен дърт евреин, който така се е вкопчил в стоката си, че кривите му пръсти не изпускат и една прашасала вещ.
- Страшно ми се иска да я прочета, наистина.
Поглеждам го с отчаяние. Виждам в очите му как ме измерва. Колко далеч съм готов да стигна, понеже той е талантлив и преуспял, и красив, и адски секси, при това се извисява над мен повече, отколкото свободен рис над сгушена в клетката си норка, която скоро ще бъде одрана - животното, чието единствено оръжие е пъргавината заедно със ситните, но остри зъбки.
- На мен пък страшно ми се иска да не ѝ се случи нищо. Във Финландия няма много такива.
- Е, със сигурност.
- По принцип не давам книгите си назаем. Но тук, у дома... могат да бъдат четени съвсем спокойно.
В този миг осъзнавам как звуча. Заповядай в бърлогата ми, млади момко. Ела и ме остави да те оплета в паяжините си, та да не можеш никога да намериш пътя навън.
Ангела е добил доста сериозен вид. Подава ми Еурен като писмо за сбогом.
- Окей, значи не. Разбирам. Трябва да ти е особено ценна.
И тонът му подхвърля ръкавицата: ако тази книга е скъпа, то колко скъп съм ти аз?
- Не би повярвал, ако видиш цената ѝ в описа.
Ангела се обръща с тиха въздишка, кани се да върне томчето зад витрината, а аз много добре знам, също както и той, че това е театър, че ми дава възможност. Захващам подадената реплика, сграбчвам китката му - онези златисти издатини на лъчевата кост, тази изящ- но нашарена с капчици кожа - и го спирам.
- Взимай я.
В изблика му на смях звучи подло победоносно ли- куване, обгръща гърба ми с ръцете, стиснали книгата, и ме целува по устните припряно, грубо. Целувка кокал, мисля си. Целувка кокал за кучето. А очите на Ангела сияят.
- И да не използваш за показалец някой резен метвурст - пробвам за финал, а той се подсмихва тъкмо с удачната ведрина, тъкмо с удачната непринуденост, която трябва да ми съобщи, че времето за визи- тация е изтекло, магическият миг е отминал, оставяйки само спазъм в дъното на корема и под, осеян с гумени плодови кори.
АНГЕЛА
Седя на стола в халата си за баня, отварям книгата. Взех си вечерен душ, сега чакам Песи да закуси, преди да изчистя банята.
- Броят на дивите животни във Финландия е значителен, като всички те причиняват щети - започва Еурен. Съвестно описва техните отличителни белези и физическа конструкция. Дочувам тъпи удари откъм банята и дращещи по пода нокти; Песи преследва останалото без дъх морско свинче по плочките, подмята го между стените - пак ще ми се наложи да търкам с лимонов препарат часове наред.