— Няма друг избор! — процеди Томкин. — Аз съм й баща, независимо от това, което приказва наляво-надясно. Все още я обичам… обичам ги и двете. Всички сме осрани по някакъв начин, но техните проблеми просто са по-отчетливи, това е всичко!
— Вижте какво, господин Томкин…
— Не започвайте да се заяждате, Никълъс — прекъсна го другият с предупредителен тон. — Досега се разбирахме добре. — Думите започнаха да излитат от устата му така, сякаш изгаряха вътрешностите му. Разбира се, че не й беше: приятно, когато се намесих в живота й преди две години! Но какво знаеше тя? Господи, тя беше затънала в говна чак до шията! — Главата му рязко се завъртя: — Преследваше онзи копелдак, сякаш е самият Господ Бог!
— Тя ми каза… — започна Никълъс.
— Какво ви каза? — прекъсна го Томкин. — Каза ли ви, че има конюшня за мъжкари? Че е двупосочен и предпочита мъжките задници? Че може да легне с нея само ако предварително я пребие от бой? Каза ли всичко това? — Лицето му беше изкривено от гняв и срам, от устните му хвърчаха слюнки.
— Не — тихо отвърна Никълъс. — Не ми го каза.
Томкин издаде остър лаещ звук, който би трябвало да прозвучи като саркастичен смях.
— Бих се обзаложил, че не го е сторила — рече той и издаде глава напред. В тази поза силно наподобяваше ловджийско гонче, направило стойка. Никълъс се запита дали той е обектът на лова. Ако се окаже така, Томкин положително ще се задави.
— Не виждам причината да ми разказвате всичко това! — заплашително процеди той.
— Защо, да не би да ви се обръща стомахът? — саркастично попита онзи. — Да не би да сте отвратен от нея, след като разбрахте какво представлява? Сигурно вече съжалявате, че сте имали нещо общо, а?
— Не ме интересува какво е правила, преди да се срещнем — бавно отвърна Никълъс. — За нашите отношения миналото няма никакво значение. — Очите му се спряха на плувналото в пот лице на Томкин, блестящо на няколко сантиметра пред него. — Аз зная що за човек е Джъстин, Томкин. В момента се питам дали вие знаете това!
За миг очите на Томкин сякаш щяха да изскочат от орбитите си. В следващия той вече се беше овладял, от лицето му се оттекоха всички следи от яростта, то стана гладко и спокойно. На устните му се появи усмивка, ръката му дружески потупа гърба на Никълъс.
— Мисля, че не бива да ме осъждате само защото, се опитвам да разбера това, нали?
Изведнъж Никълъс усети слабостта на този човек. Именно поради слабост разиграваше целия този театър със загрижеността за дъщерите си, докато на практика умираше от ужас, че няма син, който да продължи делото му, да го направи безсмъртен. Странно, но именно тази слабост му попречи открито да го намрази. В риу Ито го бяха учили да се възползва от слабостта на противника, за да го победи. Но извън стените на тренировъчната зала Никълъс беше открил, че хората живеят със своите слабости и именно те ги превръщат в човешки същества, уязвими, но въпреки това интересни. Да вземем например Мусаши. Ако човек вярва сляпо в Го рин ношо, за него Мусаши ще бъде не човек, а паметник от стомана, непобедим и лишен от всякакви емоции. Но за Мусаши се носеха най-различни легенди. Според една от тях, която Никълъс помнеше, особено ясно, Мусаши е бил победен от някакъв нинджа, използвал за оръжие книжно ветрило. Нинджите са били известни с нетрадиционните си похвати в боя, затова всички приемаха загубата на Мусаши за нещо закономерно. Но Никълъс усещаше, че нещата не са толкова прости и въпреки това се стопляше от мисълта, че този велик войн, този бог на сабята, в крайна сметка е познал вкуса на поражението.
Знаеше, че е най-лесно да обяви Томкин за дивак и да престане да му обръща внимание. Но много хора се предпазват с подобна фасада, а за един кратък миг той беше успял да надзърне зад нея и беше видял човека — гол и беззащитен, с всичките му чувства и тревоги. Още повече, че Томкин беше достатъчно интелигентен да почувства този факт и вече знаеше, че Никълъс има някакво превъзходство над него. Беше му любопитно да разбере как и защо се стигна до това положение и любопитството му бързо беше задоволено.
— Искам да работите за мен — леко и сякаш на шега каза Томкин. — Искам да разберете какво става. Зная всичко за Якудза8, дори съм имал личен контакт с Шото. Несъмнено сте чували за него, нали? — Никълъс кимна и той продължи: — Труден тип, много труден… Но аз се справих… — Палецът и показалецът му замислено се докоснаха до долната му устна: — За нинджите обаче не зная нищо… Когато нещо не ми е известно, аз имам навика да го прехвърлям в ръцете на специалист. — Пръстът му рязко се насочи в лицето на Никълъс: — Вие сте специалист по тези мръсници, нали?