— Господи — замаяно прошепна Бей. — Какво стана с мен?
— Бял фосфор — поясни той. — Махнах го от тялото ти…
Тя затвори очи, главата и клюмна. Гърдите й усилено се повдигаха и отпускаха.
Утрото бавно настъпваше. Небето порозовя, после бе пронизано от бледозелени лъчи. Птичките започнаха да издават призивни трели, насекоми зажужаха сред храстите. Свежият ветрец носеше миризмата на младите евкалипти, засадени след американските акции по обезлистяване на района по време на войната.
Той внимателно докосна рамото й.
— Зная, че си изтощена, но нямаме никакво време за почивка. Трябва час по-скоро да те отведа при лекар.
— Излишно е да си правиш този труд — обади се груб мъжки глас над главите им. — Аз ще се погрижа и за двама ви!
Никълъс вдигна глава. Мъжът беше облечен в полицейска униформа, пистолетът му сочеше в земята. Зад него се виждаха повече от десет души във военни униформи: Не беше внушителен в истинския смисъл на думата, лицето му беше бледо и злобно, зъбите толкова жълти, колкото и очите. Шиндо го беше окачествил абсолютно точно — страхлив хищник.
Старши инспектор Ханг Ван Киет рязко излая:
— Ставайте!
— Аз съм гражданин на…
— Казах вече! — пистолетът се насочи в гърдите на Никълъс. — На крака!
Никълъс бавно се изправи, придържайки Бей до себе си. От устата й се откъсна протяжен стон.
— Не виждате ли, че е тежко ранена, за Бога?! Изрязах фосфора от месото й. Не я ли откарате в болница, положително ще умре!
— Така ли? — промърмори Ван Киет, направи една крачка напред и впи очи в пребледнялото лице на Бей. Дулото на пистолета му докосна окървавената превръзка, тя изкрещя. На устните му се появи особена усмивка: — Сега аз решавам дали ще живеете, или ще умрете… И двамата!
Никълъс замълча, но виетнамецът едва ли очакваше отговор.
— Арестувани сте в забранен район — обяви той. — Къде отивахте?
— На разходка.
Танжинското око на Никълъс видя вдигането на пистолета миг преди то наистина да се случи. В главата на Ван Киет цареше абсолютна пустота. Пръстът му натисна спусъка, ехото от изстрела беше оглушително. Тялото на Бей излетя от прегръдката му, от гърдите й бликна фонтан кръв.
Господи, той наистина я застреля!
Отпусна се на колене във водата, пропълзя няколко сантиметра напред и вдигна главата й.
— Още ли мислиш, че се майтапя, човече? — прогърмя гласът на Ван Киет зад гърба му. — Ти си обвинен в шпионаж срещу Независима Република Виетнам!
Бей все още дишаше, но по устните й се появиха кървави мехурчета. Ван Киет не беше стрелял ей така — за сплашване. Беше стрелял, за да я убие.
— Господин Гото…
Шепотът й беше по-тих дори от плясъка на водата.
— Трябва да…
Той се наведе напред, ухото му почти докосна устните и. Ясно усещаше как сърцето й забавя своята дейност, а дробовете й се запълват с течност… Прониза го остро чувство на вина.
— … да ти кажа…
— Махнете го от нея! — излая Раи Киет по посока на войниците.
— … трябва да знаеш за…
Войниците започнаха да се спускат по калния бряг.
— … за Плаващия град…
Дулото на пушка се заби в гърба му.
— Ставай, човече! — изрева Ван Киет.
— … да… Тунелите водят от Сайгон за Плаващия град…
Ван Киет грубо го отстрани от умиращата Бей. Лицето му на невестулка беше потъмняло от гняв.
— Мръсник! — изрева той. — Можеш да се считаш за мъртвец! Тук така наказваме шпионите и убийците!
Трета глава
Кънектикът | Ню Йорк | Сайгон
— Чичо Лю!
Високото момиче се хвърли в прегръдките му.
— Мислех, че вече никога няма да те видя! — прошепна Франсин и се притисна до него.
— Нали ти обещах да се върна?
Франси кимна и залепи нос за широките му гърди.
Задачата на Лю Кроукър беше толкова болезнена, че предпочиташе да не мисли за нея. Което означаваше, че прави точно обратното. По природа беше далеч от двуличието, но откакто срещна Маргарет Голдони де Камило и се влюби в нея, всичко се промени. Беше натоварен с разследване на убийството на брат й — Доминик Голдони, един от най-могъщите кръстници на мафията в източната част на Съединените щати. Но за своя голяма изненада и още по-голямо притеснение той изведнъж се оказа влюбен в тази жена. А Франсин беше дъщеря й.
Момичето го въведе в дневната. От известно време насам живееше при една приятелка на майка си. Страдаше от булимия — неприятна болест, предизвикана от омразата между родителите й, както и от факта, че баща й — Тони де Камило, често прибягваше до насилие над майка й… В края на миналата година Кроукър помогна на момичето да се изправи срещу болестта и да се бори с нея, оттогава двамата бяха много близки. Още една причина да бъде дълбоко мразен от Тони Д.