— Твоите също — отбеляза Кроукър. — Не мислиш ли, че ставаме нещо като братя по съдба?
Леонфорте дълго мълча, очите му изпитателно оглеждаха фигурата на Кроукър.
— Май наистина си те бива — одобрително промърмори той. — Излишно е да карам някое от момчетата да провери дали са ти сухи гащите…
— Свършиха ли се майките за тая работа?
Чезаре Леонфорте отметна глава и се разсмя. После разтърка очи и вече сериозно добави:
— Можеш да се майтапиш колкото си искаш, мистър Кроукър… Но фактът си е факт — аз ти спасих живота и сега трябва да ми се отплатиш!
Джипът друсаше здравата, тялото на Никълъс, омотано в гъвкава жица и с превръзка на очите, подскачаше на задната седалка. Сетивата му бяха изострени. Старши инспектор Ван Киет заповядваше с остър глас да им направят път, в ноздрите го удари миризма на прясна риба, нарязана захарна тръстика и плодове.
Не беше трудно да разбере, че се връщат обратно в Сайгон. А там ще го екзекутират, точно както го беше заплашил виетнамецът. Преди да го изправят пред дулата на пушките, те несъмнено щяха да го подложат на разпит. Можеше спокойно да забрави за адвокат и процес — тук тези придобивки на цивилизацията нямаха никаква цена.
Знаеше какво трябва да бъде сторено. Шиндо и Бей са мъртви. Вече беше на път да разкрие загадката около убийството на Винсънт Тин. Незаконният компютърен хибрид е бил конструиран от руски кибернетик на име Абраманов, който се крие северно от Сайгон, а тунелите Ку Чи са отправната точка към него.
Шиндо беше сигурен, че старши инспектор Ван Киет знае всичко за убийството на Винсънт Тин. Сега Никълъс имаше нужда от двадесетина минути насаме с него, за да получи необходимата информация.
Двадесет минути.
Концентрира се върху жицата, с която бяха стегнати китките и глезените му. Тялото му беше в полулегнало положение, проблеми с жицата едва ли щеше да има. Тя беше стегната здраво, но особените контракции на мускули, кости и сухожилия скоро дадоха резултат. Пръстите му напипаха края и започнаха да го развързват.
Работеше бавно и внимателно, макар че при това друсане едва ли някой би забелязал действията му, дори и да го наблюдава внимателно.
Ръцете си освободи точно за десет минути, веднага след това се зае с глезените. Главата му продължаваше да се тръска заедно с подскачанията на джипа по разбития път, скоро превръзката се разхлаби и очите му бяха свободни.
Първото нещо, което видя, беше ухиленото лице на Ван Киет. Извърнал се назад, старши инспекторът беше насочил в гърдите му голям руски пистолет.
— Няма смисъл — поклати глава той. — Знам кой си, знам какво представляваш… Имам представа за твоите умения и можеш да ми повярваш — няма да ти позволя да ги приложиш на практика. По-скоро ще ти вкарам един куршум в главата още сега! — Никълъс леко се размърда и виетнамецът добави: — Не се опитвай да ми прилагаш номерата си, защото наистина ще те гръмна!
Никълъс отвори танжинското си око и разбра, че Ван Киет наистина е готов да го убие. Отпусна се на седалката. Макар и развързан, сега се чувстваше повече пленник, отколкото в момента на залавянето си край Ку Чи.
В джипа се възцари тежко мълчание. Шофьорът с мъка си пробиваше път през каруци и велосипедни рикши, задръстили предградията на Сайгон. Никълъс откри, че Ван Киет няма никакво намерение да го води в полицейския участък. Това беше лош признак, трябваше да разбере по чии заповеди действа виетнамският полицай. Човек като него, заровен до шия в престъпната действителност на огромния град, положително смуче от няколко господари. Ако е умен и изобретателен, той спокойно би могъл да съчетава разностранната дейност без особени проблеми с личната си сигурност. Естествено кралят на опиума, който вероятно го държи на хонорар, едва ли ще бъде информиран за връзките на инспектора с международен търговец на оръжие. Защото това би довело до бързата му смърт, която сигурно по нищо няма да се отличава от тази на Винсънт Тин…
Никълъс трябваше да се концентрира върху запазването на живота си, сега това беше от първостепенно значение. Ван Киет очевидно изпълняваше нечия заповед, а господарят му очевидно имаше отношение към убийството на Винсънт Тин. Мислите му започнаха да текат в тази посока. Един от източниците на доходи за Тин очевидно е бил и компютърът, създаден с крадените невронни платки от първо поколение на технологията „Чи“. Но Тин вече го нямаше, компютърът също. В Сайгон обаче се появява Никълъс, със себе си носи невронни платки от второ поколение. Това положително е твърде изкусителна примамка за хората, действали в комбина с Винсънт Тин.