От Бей научи едно ново име — Абраманов, руснакът с теоретична подготовка по кибернетика. Но този човек е тесен специалист, а не бизнесмен. В страна като Виетнам той едва ли би могъл да има някакво влияние. Тук никой не обичаше руснаците. Следователно някой стои зад него. Кой е той? Никълъс не можеше да се освободи от подозрението, че това е същата личност, която е заповядала екзекуцията на Винсънт Тин. В момента без съмнение го водеха именно при него или при някой от неговата група. Ако оцелее за подобна среща, разбира се…
Най-сетне спряла пред безлична сграда. Върху олющената фасада беше окачена табелка с нищо неозначаващ номер. Но Никълъс имаше чувството, че вече е бил тук. Свалиха го от джипа, край тях се точеха велосипеди и рикши. Даде си сметка какво означава свободата на тези хора. Бедни, а вероятно и гладни, те бяха хиляди пъти по-свободни от него. При пристигането си в Сайгон дори не беше предполагал, че ще завижда на някого тук. А сега се оказа, че завижда дори на последния уличен просяк…
Вътрешността на сградата изглеждаше напълно запусната. Никълъс механично огледа дългия коридор, паметта му се задейства. Номерът. Беше същият, който се споменаваше в един от докладите на Шиндо. Тази сграда е била наета от Винсънт Тин за незаконните му операции. Още една крачка към разрешаване на загадката около неговото убийство.
Шофьорът вървеше напред, инспектор Ван Киет — на крачка зад Никълъс. Започнаха да изкачват стръмна желязна стълба. Малко преди средата пътят им беше препречен от неясна фигура, слизаща в обратна посока.
— Инспекторе! — обади се мелодичен женски глас.
— Вие! — стреснато се спря Ван Киет.
— Аз ще поема този човек — спокойно каза Сейко.
— Изключено! Имате ли представа какви са обвиненията срещу него?
— Имам.
— Дори да е така, аз не мога просто да…
— Забравяте с кого разговаряте, Ван Киет! Можете и искате!
Сърцето на Никълъс пропусна един такт. Красивата японка на стълбите се казваше Сейко Ито и доскоро работеше като негова лична асистентка. Именно тя предложи кандидатурата на Винсънт Тин за директор на новооткрития филиал на „Сато-Томкин“ в Сайгон. Вероятно е била замесена и в нелегалния износ на невронните платки за компютъра „Чи“. В отсъствието на Никълъс и без да притежава солидни доказателства в една или друга посока, партньорът на Никълъс Танцан Нанги я беше назначил на мястото на Тин, вероятно с надеждата, че рано или късно тази жена ще се издаде… Ако е сигурна в доверието на своите работодатели, тя положително ще допусне някоя грешка. Това беше основният довод на Нанги.
И ето я сега тук. Точно в сградата, в която Тин е вършел незаконните си операции. Очевидно не само познаваше отблизо старши полицейския инспектор на град Сайгон, но и го държеше в ръцете си.
Сейко се спусна още едно стъпало надолу и спря пред шофьора на Ван Киет, който й препречваше пътя. Носеше къса черна рокля от естествена коприна, прорязана от тъмнозелени ивици. Раменете и по-голямата част от краката й бяха голи. Нямаше обици, единственото украшение по нея беше солидна гривна от старо сребро. От цялата й фигура се излъчваше здраве и красота, но най-вече решителност. Никълъс никога не беше виждал подобно изражение на лицето й.
Шофьорът въпросително се озърна, Ван Киет леко кимна с глава и той се отмести.
— Елате, Никълъс — промълви Сейко. — Сигурно сте доста уморен след всички приключения, които преживяхте…
Искаше му се да отговори отрицателно, искаше му се да й каже да не му пречи, да го остави да разкрие всичко докрай. Очевидно беше убедена, че спасява живота му, но на практика просто прекъсваше неговото разследване, вероятно завинаги… Но как би могъл да й каже всичко това пред Ван Киет?
Нямаше избор. Раздвижи се, мина покрай мрачната фигура на полицая и последва Сейко по дългия коридор, обратно към изхода. Тежката врата беше открехната, отвъд нея се виждаше оживената улица. По нея летяха велосипеди и рикши, свободни като лястовици в синьото небе…
— Тони мисли, че ти си убил Доминик Голдони.
— Но ти си на друго мнение. Нали, мистър Кроукър?
— Да, точно така.
Чезаре Леонфорте допълни чашите с каберне „Джордан“.
— Едно от предимствата на живота в Калифорния е близостта с производителите на най-добрите американски вина — промърмори той и отпи глътка от рубинената течност. — Аз съм закърмен с италианско вино и все още го обичам… Но реколтата от Напа и Сонома е наистина забележителна… — очите му замислено се спряха на чашата: — Това постижение може да се сравнява единствено с успехите на японците…