Беше ясно, че подготовката е в ход. Но за какво, по дяволите? „Да станеш мъж, викаше. Не станеш ли мъж, ще станеш боклук…“ И имаше право, да знаеш! — Леонфорте отпи с наслаждение от чашата си и продължи: — И тъй, старецът каза, че се налага да убивам… Някакъв умник нарушил правилата и започнал да дрънка глупости за баща ми, при това на публично място… Следователно трябваше да бъде убит на публично място. В любимия си ресторант, където се чувствал на сигурно място. „Ще ударя камбаната, рече старецът. Всички ще знаят за какво става въпрос…“
— По онова време бях тринадесетгодишен, но с детството ми беше свършено. Така искаше баща ми, така исках и аз… — Леонфорте замълча за момент, очите му потърсиха очите на Кроукър: — Зная, че си убивал навремето, вероятно не ти е било лесно… Но с мен не беше така. Чувствах се като пратеник на Бога, с ангел на рамото. Бум, тряс! Мозък и кръв по стените, примесени със сос от скариди. Мадами пищят, приятелчетата на моя човек зяпат ошашавени, други направо си драйфат… Исусе Христе! Чувството за върховна власт беше великолепно! Изпитвах го за пръв път в живота си… И знаеш ли какво? Изведнъж ми се прииска да ги очистя всичките. Така, както клечаха около масите. Имах чувството, че са омърсени от контакта си с него. Все пак се овладях, пуснах патлака на земята и си излязох…
Възбуден от приятните спомени, Леонфорте се приведе над масата с порозовяло лице:
— Сега ще ти разясня подробностите по създалата се ситуация. Доминик си беше един шибан гений, откъдето и да го погледнеш… Мразех го в червата, но бих бил тъпак, ако не се съобразявах с този факт. Беше достатъчно умен да ме държи на разстояние, въпреки че аз имах повече пари, повече хора и повече възможности от него. Удряше ми един в мутрата в момента, в който се опитвах да заема някоя нова територия. Никога не чух нищо директно от устата му, между нас нямаше открита конфронтация. Но веднъж ми пропадна изгодна сделка с държавно имущество заради някакви щатски забрани, друг път ФБР изтараши компания, която се готвех да закупя, трети път пък фирма с големи печалби изведнъж се оказа на ръба на банкрута часове преди да я глътна… И това се повтаряше безкрай. Знаех, че е Доминик, но понятие си нямах как успява! Любознателните хора искат да задоволяват своето любопитство, мистър Кроукър. А аз съм страшно любознателен!
— Страхотно — усмихна се Кроукър. — Но аз какво общо имам с това?
Леонфорте остави чашата си на масата, лицето му се смръщи:
— Искаш да играем открито, значи… Е, добре, започваме! — в очите му се появи хладен, почти животински блясък: — Той те привлече, нали? Доминик имам предвид. Разбира се, такова е влиянието му върху всички… Ти, приятелче, си успял да проследиш убиеца му. И не само да го проследиш, а доколкото разбирам и да помогнеш за ликвидирането му… Ролята ти обаче не свършва дотук. Пъхаш ръце там, дето може би не им е мястото… В гащичките на Маргарет де Камило… И ставаш нещо като член на семейството… — ръката му отново се стрелна нагоре в познатия жест: — Хич не ми пука за това, приятел. На даден етап дори ми е любопитно… Мъжете са си мъже, нали? По дяволите, това унижение трябва да го е довършило! Такива като него се раждат в гъз… Надявам се, че разбираш какво имам предвид…
Пръстът му се насочи към Кроукър:
— Но фактът, че това го прави едно ченге, хвърля петно върху нашето съсловие… Италианците му викат infamia, което ще рече безчестие. Обиждаш ни право в очите и това ме кара малко да ти се сърдя…
Не ми стига Тони Д., ами сега и още един италиански враг, въздъхна в себе си Кроукър. Има дни, в които човек направо не бива да се събужда!
— От друга страна имам едно особено чувство по отношение на Маргарет — продължаваше Гадняра. — Просто не ми се вярва, че умник като брат й ще остави целия бизнес в ръцете на глупак като Тони Д.! Защо би го сторил? Само защото е зет на фамилията? Не, братле. Доминик беше твърде умен, за да допусне тази банална грешка. Значи има нещо друго… Но какво? — ръката му отново се вдигна, този път в примирителен жест: — Окей, може би наистина не знаеш… Но съм готов да си заложа и двете топки, че Маргарет знае! Разбираш ме отлично, защото и ти имаш същите подозрения, нали? Защо иначе ще вървиш подир нея, а не подир Тони? Маргарет беше единствената близка на Доминик в навечерието на смъртта му… И единственият умен човек край него, въпреки че е инвалид…