— Инвалид?
— Тя е жена, приятелче. Как другояче би нарекъл това нейно качество?
Кроукър отмести поглед от лицето на Леонфорте и промърмори:
— Гладен съм.
Двете противоположни личности у Чезаре Леонфорте направо го влудяваха.
Гадняра ухилено подсмръкна и махна с ръка на келнера.
— Няма проблеми, ще ядеш до насита. Нали затова сме тук?
Поръча си ордьовър с водка и зелена салата. Кроукър, чието настроение окончателно помръкна, предпочете стек с пържени картофи. Без да го пита, Леонфорте прибави една зелена салата и за него.
Отново останаха сами, Леонфорте вдигна чаша и кимна по посока на младата двойка, която се настаняваше на съседната маса.
— Виж го тоя нещастник как наднича по момичетата. Прилича на истински глупак нали? Много ми се иска аз да съм човекът, дето ще сключва сделка с него следобед… Положително няма да знае кога да каже „да“ и кога „не“… — пръстите му отчупиха парче хляб и бавно го потопиха във виното. — Откак свят светува жената оказва лошо влияние върху поведението на мъжа…
— Това лично мнение ли е, или научно доказан факт?
— Не бива да си такъв скептик, приятел — засмя се Леонфорте и налапа хляба. — Да вземем за пример теб и Маргарет. Обективно погледнато, ако между вас съществува някакво споразумение или съюз, нещата не биха били толкова отчайващи… Но у теб се забелязва присъствието на привличане… И това влияе на преценките ти, замъглява съзнанието ти точно когато то трябва да е максимално ясно. Защото искаш да я закриляш, да й станеш спасител…
— Ти най-малко можеш да бъдеш сигурен в това — възрази Кроукър.
Салатите пристигнаха. Леонфорте се нахвърли върху своята така, сякаш не беше ял от дни. Кроукър сложи малко в устата си и установи, че стомахът му е окончателно затворен. Поклати глава и остави вилицата.
— Напротив — промърмори с пълна уста Гадняра. — Аз зная всичко! Просто защото зная какво става между мъжете и жените. Мъжете преследват властта, а жените — мъжете с власт. Това е най-нормалното нещо на света и нищо не може да го промени.
Приключи със салатата, оцетът и олиото от устните си избърса с помощта на хапка хляб. После пръстът му се насочи към чинията на Кроукър:
— Няма ли да я ядеш?
— Вземи я — поклати глава Кроукър.
Леонфорте я взе, чинията беше опразнена за нула време. Келнерът се появи, отнесе посудата и зареди сребърните прибори за основното ястие.
Леонфорте отпи глътка вино и вдигна глава:
— Виж какво, мога да пренебрегна факта, че шибаш жената на Тони Д. Отдалеч ти личи колко си й наточен, нека Бог ти помага… Но това е слабост, мистър Кроукър, и сега ще разбереш защо твърдя, че жените оказват лошо влияние на мъжа… Ти ми дължиш живота си. За разлика от оня дрисльо Тони Д., аз рядко пропускам шанса да се разправя с враговете си… Имаш си приказка с Маргарет и очаквам да ми помогнеш да разбера някои неща… Убеден съм, че тя знае много, готов съм на всичко, за да се докопам до това, което притежава.
Кроукър усети тежките удари на сърцето си.
— Какво е то?
— Списъкът на Доминик. В него се съдържат сведения, с чиято помощ той е държал в ръцете си всички. Не само в града и щата, но и във Федералното правителство! Убеден съм, че Тони Д. и хабер си няма за него, следователно остава Маргарет. Един Господ знае защо Доминик се е доверил именно на нея. Дори да пращи от акъл, тя си остава една фуста и сериозните хора не би трябвало да й имат доверие…
Основното ястие пристигна, Леонфорте се нахвърли върху своето още преди келнерът да постави чинията пред него.
— Това е положението, мистър Кроукър — изръмжа с пълна уста той. — Ще продължиш с проследяването на Маргарет. Ще разкриеш тайната на Дом и ще я споделиш с мен. Защото от този момент нататък ти работиш за мен.
— А какво ще стане, ако откажа?
Леонфорте вдигна глава, в очите му ярко проблеснаха налудничавите пламъчета. Лицето му се разтегна в отвратителна усмивка.
— Ще ти кажа, мистър Кроукър, веднага ще ти кажа… Откажеш ли, лично ще пусна един куршум в мозъка на Маргарет Голдони де Камило!
Четвърта глава
Токио | Сайгон | Вашингтон
Момичето с бадемова кожа извърна тъмните си очи съм Акира Шоза и той видя тайните, плуващи в тях.
Тайните бяха стока, с която Шоза цял живот търгуваше, може би затова веднага я почувства близка. Беше просната върху черна лакирана маса, косата й — не по-малко блестяща от лака, се спускаше към малките гърди, плоския корем и стегнатите бедра. Атмосферата тежеше от тютюнев дим и лепкава сексуална възбуда. Голото тяло на момичето беше покрито с ивици индигова боя, устните й бяха свити във формата на съвършено „О“…