— Бих искал да поговорим за полковник Линеър и твоя брат — каза той.
Кисоко вдигна глава като птичка, доловила сигнал за опасност.
— Продължавай.
— Но не бих искал да те засегна…
— Шоза-сан, ние се знаем от много години. Аз съм те държала на колене, разхождала съм те в парка Уено, веднъж дори ти помогнах да откачиш хвърчилото си от клоните на вишните…
— Помня — кимна Шоза. — Беше във формата на тигър…
— Жесток звяр — кимна Кисоко. — Който въпреки всичко се нуждаеше от цялата ни любов, за да оцелее.
— Брат ми се опита да го открадне и аз го напердаших…
— Ако на това му казваш пердах… Доколкото си спомням, момчето отиде в болница с пукната ключица…
— И до ден-днешен едното му рамо е по-ниско от другото. Но никога повече не направи опит да се докосне до моите вещи…
— И не каза на никого какво го е сполетяло…
Шоза замълча, опитвайки се да разгадае скрития смисъл на този разговор. Прегрешенията на детството му едва ли имаха някакво значение. Кисоко беше известна с образната си реч, незначителните случки от миналото обикновено насочваха събеседниците й към теми от настоящето. Какво искаше да му каже сега?
— Предполагам знаеш, че Томоо Козо се опита да убие Никълъс Линеър — промълви най-сетне той.
— Зная — кимна тя. — Макар че вестниците не писаха нищо, вероятно по нареждане на полицията…
— Козо беше убеден, че полковник Линеър и брат ти са отговорни за смъртта на баща му през 1947 година.
— Да, помня деня, в който извадиха тялото му от Су мида.
— Прав ли беше Томоо? Наистина ли те бяха отговорни за смъртта на стария Козо?
— Не, разбира се — без колебание отвърна тя. — Томоо беше луд, всички го знаеха… И досега се чудя как сте го търпели във Вътрешния съвет…
— Но те са били добри приятели, нали? Имам предвид брат ти и полковник Линеър…
— Приятели? — изви глава тя. — Странно определение. Полковникът беше европеец, как е възможно да са били ПРИЯТЕЛИ?
— Но по душа той беше японец…
— Така ли? Много странно твърдение!
Шоза остави чашата.
— Отказваш да признаеш очевидното, така ли?
— Кое по-точно? Ти смесваш слуховете с действителните факти.
— Нима не е документиран факт, че полковник.
Линеър е работил активно в рамките на Окупационните власти за възстановяване на японския икономически и политически живот?
— По този въпрос няма никакво съмнение — кимна Кисоко и изпи на един дъх съдържанието на чашката си. — Но едновременно с това правеше всичко необходимо за окончателното ликвидиране на военнопромишления комплекс…
Шоза смаяно я погледна.
— Мисля, че не мога да проследя мисълта ти.
— Ще можеш, ако обърнеш внимание на един прост факт — в Окупационното правителство имаше хора, които бяха твърдо убедени, че трябва да се запазят най-добрите военни умове на тази страна. Защото именно те ще бъдат в основата на бъдещия щит срещу експанзията на комунизма в Тихоокеанския басейн, защото именно това беше нашата роля в следвоенната обстановка… Да бъдем американската крепост в Далечния изток, надеждна възпираща сила срещу Съветския съюз и Китай. Странно, не мислиш ли? Американците първо ни разоръжават, а след това искат от нас да охраняваме тяхната зона на влияние…
— В момента говорим за военнопрестъпници, нали? — пожела да бъде сигурен Шоза. — Определени среди в американската окупационна армия, са искали да спасят от военен трибунал поименно подбрани японски офицери, с мисълта по-късно да ги използват за своите цели…
— И НАИСТИНА го направиха. От историята знаем, че тези генерали просто изчезнаха, но аз мога да кажа къде… Минаха в нелегалност и се превърнаха в американски шпиони.
— А брат ти и полковник Линеър са участвали в този процес…
Устните на Кисоко иронично се присвиха:
— Някои неща няма да разбереш никога…
— Но това трябва да го разбера! — рязко отвърна той и сам се изненада от враждебността в гласа си.
— ТРЯБВА? — изгледа го продължително тя.
— А защо трябва? — ръцете и леко се раздвижиха, кимоното прошумоля. Оябунът заповядва, останалите изпълняват. Така ли?
Той за миг затвори очи, изпитал нужда да се освободи от силата на характера й.
— Не мога да ти заповядвам, Кисоко — промърмори. — И ти отлично го знаеш.
— Така е. Фамилията Оками е недосегаема дори за човек като теб. Брат ми се погрижи за това.
— Но Никълъс Линеър не е твой приятел. Затова те моля да ми отговориш кратко и ясно: нима наистина твърдиш, че брат ти и полковник Линеър не са били близки приятели?