Пръстите й сръчно свалиха парцаливата риза от гърба му.
— Целият си в кръв — прошепна тя и прокара ръка по гърдите му. — Човек бих убила, за да се докопам до този миг… — сведе лице към него, бузата й беше хладна и мека като коприна. После зъбите й се забиха в плътта му.
— Какво искаш, Сейко?
Зъбите й се разтвориха, устните докоснаха кожата му.
— Питай танжинското си око.
Той обаче беше сигурен, че и интуицията ще му свърши работа.
— Заради лични чувства ли поиска мястото на мой асистент?
— Да.
— Значи си ме познавала отпреди…
— Да. Видях те в клуба на Нанги в Шинюку, той постоянно те мъкнеше там… Когато те видях за пръв път, седях на бара заедно с приятеля си. Той искаше да ме напие и да ме вкара в леглото си, а аз му бях сърдита. Когато ти влезе, вече бях доста на градус. Помислих, че ще получа инфаркт. Болката в гърдите ми беше толкова пронизителна, че ми се зави свят. Извиних се и станах. Приятелят ми мислеше, че отивам до тоалетната, но аз просто исках да съм по-близо до теб… — тялото й се притискаше в неговото с плавни, почти неуловими движения. — Смесих се с тълпата. Знаех, че няма да ме забележиш, докато аз можех да те гледам до насита. Беше страхотно. Слабините ми се свиваха и разпускаха, дишах тежко и на пресекулки. Скоро престанах да се владея и постигнах оргазъм…
Той ясно чувстваше горещото тяло под късата рокля, сякаш вече беше гола.
— Струваше ми се, че стоя там с часове. Може би приятелят ми беше тръгнал да ме търси, не зная…
— Накрая сигурно е побеснял и си е тръгнал… Но вече, изобщо не ми пукаше за него, защото имах теб… Почти. Първата стъпка беше направена, когато подадох молба за постъпване на работа. Втората и окончателната — когато ти ми съобщи, че съм приета.
— Но тогава вече си знаела, че съм женен, нали?
— Знаех всичко за теб.
— Значи си си давала сметка, че не можеш да ме имаш.
— Напротив, такова нещо и през ум не ми минаваше. Фантазиите ми бяха прекалено силни и почти се сливаха с действителността. Бях убедена, че те са един поглед в бъдещето…
Тая май е луда, помисли си Никълъс. Нещата биха били прекалено прости, ако наистина се окажеше така. Но той силно се съмняваше. Нищо в живота не е толкова просто…
— Защо Ван Киет изгаря от желание да ме убие?
— Защото според него си виновен за убийството на двама от хората му в Ку Чи.
— За тези убийства той екзекутира Бей…
— Не. Уби я за удоволствие. А теб жив ще те одере, стига да му се удаде тази възможност.
— Но ти ще направиш така, че да не му се удаде, нали? — погледна я в лицето Никълъс.
— Точно така — кимна тя, на лицето й се появи доволна усмивка. — С мен ще бъдеш в безопасност.
— И защо? — обви ръце около тялото й той. — За кого работиш тук?
Тя направи опит да се освободи от здравата прегръдка, моментално усетила, че започва разпитът…
— Работя за теб, защо трябва да работя и за някой друг?
— Защото в тази страна връзките и влиянието са всичко, а ти си жена. При това японка, чужденка…
— Само наполовина. Баща ми е виетнамец… — главата й се отметна назад, устните й започнаха да треперят. Никълъс напрегна психическите си сили и долови спазматичния гърч на съзнанието й. Какво става?
Кожата й се зачерви, по лицето й избиха ситни капчици пот.
— Ох! — стенанието беше дълбоко и продължително, зародило се някъде ниско в стомаха й. Тялото й изведнъж се отпусна в ръцете му.
Пресвети Боже, смаяно си помисли той. Тя току-що преживя оргазъм!!
— Още, още! — притискаше се в него Сейко, гласът й беше дрезгав от напрежение.
— Сейко…
Тя впи устни в неговите, розовото й езиче се стрелна напред и му попречи да говори. Ръката й леко се плъзна към издутината между краката му.
— Ето, знаех си аз! — прошепна тихо тя, на лицето й се появи тържествуваща усмивка. — Не можеш да скриеш чувствата си към мен! За пръв път ги усетих, когато заминаваше за Венеция, усетих ги като физическа болка… — пръстите й бързо дадоха свобода на набъбналата му мъжественост, дланта й се уви около нея. — Наистина ли се изненада, когато ти разкрих чувствата си?
— Ами… Аз…
— Не, не искам да ме лъжеш! Зная какво изпита, тъй като усетих потръпването на душата ти! Усетих го като подводно течение в спокойно планинско езеро…
— Сейко, дълбоко се заблуждаваш, ако мислиш, че…
— Това не е заблуда — прошепна тя и се отпусна на колене. Панталонът му се плъзна надолу и се уви около глезените му. Какво става? Той откри, че не е в състояние да се контролира. Оргазмът, който тази жена беше изпитала без дори да бъде докосната, възпламени сетивата му. Странният й огън го заля с гореща вълна, вече беше късно да се спре…