Главата й се приведе, дългата коса покри раменете й. Устните й се обвиха около него, той усети как потъва в приятна топлина. Пое го дълбоко в устата си, езикът й започна деликатната си работа, докосвайки най-чувствителните му точки.
Ръцете му несъзнателно стиснаха раменете й, презрамките на роклята отлетяха встрани. Тя спусна ръце надолу, колкото да оголи гърдите си. Дланите му ги обхванаха, в гърлото й заклокочи дрезгаво стенание, вибрациите на устните й около члена му направо го подлудиха.
Той не искаше да свърши по този начин, но нямаше сили да я спре. Пръстите му стиснаха зърната на гърдите й, тя го пое дълбоко в гърлото си, целия… Усети влудяващо докосване в основата, а след това по върха на главичката, вече не беше в състояние да контролира нито мислите, нито действията си. Танжинското му око се отвори сякаш по собствена воля, пред погледа му блесна ослепителната експлозия на еякулацията. Той простена и се приведе напред, а тя продължаваше невероятните контракции на гърлото си.
С изненада откри, че ерекцията му изобщо не пострада. Блъсна я грубо на пода и вдигна роклята й. Тя не носеше бельо и беше страхотно възбудена. Проникна в нея до дъно, тялото й се сгърчи в екстаз. Той знаеше, че го усеща не само физически, а и с всички останали сетива. Още при първия тласък от устата й се откъсна дрезгав вик, тялото й се разтърси от спазми, сърцето й лудо заблъска. В очите й се появиха сълзи, виковете следваха един след друг, натежали от вълнение и страст. Той инстинктивно почувства, че тази жена не е луда, а по-скоро притежава рядко срещаната способност да откликва изцяло на психическата му енергия. Именно тази способност я беше привлякла към него сред тълпата в клуба на Нанги, именно тя беше предизвикала странния, лишен от физически контакт оргазъм…
Никълъс затвори очи и потъна в нея, неспособен да мисли за нищо. Направи опит да постави под контрол танжинската си сила, но тя отказа да му се подчини. Изскочи от дълбокото си укритие в душата му и ги обви в мекия си предпазен пашкул. Това позволи на страстта им да остане неукротима в продължение на часове — далеч по-дълго от нормалното. А после потънаха в мъртвешки сън…
Събудиха се късно през нощта, имаха чувството, че излизат от дълбока кома. И двамата бяха напълно дезориентирани, това вероятно се дължеше на инстинктивното им желание да задържат бързо изчезващото състояние на екзалтация.
През открехнатия прозорец нахлуваше поток от звуци: кудкудякане на кокошки, форсиране на мотоциклети, ръмжене на тежки камиони, оглушителна рок музика от насрещния бар, монотонна будистка молитва… Въздухът тежеше от главозамайващи аромати — восък от запалени свещи, печено месо, евтин парфюм, оцет и подправки, ферментирала осолена риба, човешка пот и тежка смрад от изгоряло дизелово гориво.
— Буден ли съм?
— Да — прошепна тя и отметна кичур влажна коса от челото си.
Очите й се насълзиха, ръцете й покриха голите гърди, тялото й се изтърколи встрани.
— Съжалявам… С нищо не мога да оправдая действията си. Аз…
Ръката му се протегна към нея, докосна слабините й, от гърлото и излетя сподавен вик.
— О, Буда, какво става с мен? — проплака тя, бедрото й потръпна като живо под пръстите му. — Толкова много те исках, така отчаяно желаех да те притежавам!… Бих сторила всичко, дори убийство, за да те имам!
— Тихо! — прошепна той и закри устата й с длан. Притегли я към себе си и добави: — Права си… Аз също изпитах това… Дори тогава, на летище Нарита…
Тя се притисна към него.
— Имам чувството, че съм изпила цяла бутилка скоч…
Чувстваше ударите на сърцето й, изпита странното усещане, че телата им са се слели. Някъде дълбоко в душата му помръдна предупреждението — не бива да отстъпва на това упойване, не бива да я допуска толкова близо до себе си, да отстъпва пред магическите й способности… Но и предизвикателството беше огромно.
Не само защото тя остана единственият човек, който би му помогнал да се добере до Абраманов и хората, организирали убийството на Винсънт Тин, но и защото сливането на душите и психическите им сили беше нещо, което не се постигаше всеки ден и с всеки индивид…
Даваше си ясна сметка, че се е изправил срещу личност, която има способността да откликва изцяло на психическото му излъчване. Какво позволяваше на Сейко да упражнява тази рядка дарба? Дали не беше „корьоку“? Чувствителността й по отношение на човешкото излъчване твърде много наподобяваше способностите на Оками — такива, каквито ги беше видяла Челесте. Способности, които не само му бяха позволили да държи враговете си на разстояние, но и да бъде жизнен и работоспособен въпреки деветдесетте си години… Никълъс отдавна беше разбрал, че „корьоку“ не е наука, не е бойно изкуство. То не може да бъде усвоено чрез обучение или упорити тренировки, просто защото е природна дарба на малцина богоизбрани, спи дълбоко в душите им и чака подходящия момент за пробуждане…