— Фактът, че е съвсем нов модел купе, улеснява работата — отвърна гласът. — Няма кой знае колко от този модел наоколо… Но все пак ще ми трябва време.
— Утре сутринта?
— След шест. Информацията ще ви чака на рецепцията на хотел „Холидей Ин Сентрал“, намира се на ъгъла на авеню „Роуд Айлънд“ и Петнадесета улица. Под името Самюел Джонсън.
— Разбрах, благодаря.
За известно време остана неподвижен на стола, в душата му се промъкна чувство за поражение. Гледаше репродукцията на Сарджънт и бавно попиваше магията й. Дори забрави, че пред очите му е евтино копие… После мислите му се насочиха към блондинката. Отново си я представи такава, каквато я видя на прага на този кабинет. Припомни си умния блясък на яркосините очи, отново се запита какво прави тук жена като нея… Нима е управител на заведение за стриптийз? Едва ли… Присъствието й на подобно място по-скоро се дължеше на факта, че никой не би очаквал да я открие тук… От опит знаеше, че хората предпочитат да вършат тайните си дела там, където никой не очаква да ги срещне.
Продължаваше да гледа жената с развятата бяла роба. Какви тайни е скрил художникът зад загадъчното й лице? Какво прави тази жена и защо го прави?
Скочи на крака и пристъпи към плаката. Откачи го от куката, голата стена подигравателно блесна насреща му. Пусна репродукцията в краката си и се приведе напред. Стената беше напукана, но част от пукнатините образуваха нещо… Да, точно така. Прав ъгъл… Плъзна пръст надолу, скоро откри още един прав ъгъл. Съедини ги мислено, получи се почти съвършен правоъгълник.
Бинго!
Вкара острието на джобното си ножче в една от пукнатините, хвана крайчето на фалшивия тапет и рязко го дръпна. Отдолу мътно проблесна вратичката на сейф. В ръката му отново се появи халката с шперцове. На нея беше закачена втора, по-малка, с около дузина извити под различен ъгъл инструменти. Огледа внимателно ключалката, определи системата и сръчно вкара един от инструментите си в нея. Долепи ухо до вратичката и започна да слуша тихото прещракване. След няколко секунди натисна дръжката, вратичката покорно се отвори.
В същия миг на вратата на кабинета се почука, някой направи опит да натисне бравата. Разнесе се тревожен глас, после тежки удари.
Кроукър прерови касата с максимална бързина. Вътре имаше поне сто хиляди долара, подредени на стегната пачки, договор за наем на сградата, собственост на фирмата „Моргана“, обичайните застрахователни полици, втора счетоводна книга и малко тефтерче с корици от телешки бокс.
Шумът зад вратата се прекрати, но той не се остави да бъде заблуден. Човекът скоро щеше да се върне, времето за измъкване беше кратко.
Първо отвори счетоводната книга. Тук бяха отразени действителните финансови операции на „Моникърс“. Оказа се, че „Моргана ЛТД“ пере десетки хиляди долари месечно чрез касата на стриптийз бара. Парите, които според легалните счетоводни документи идваха от мрежата подобни заведения в страната, на практика пристигаха от чужбина, най-вече от Англия и Франция. С малката разлика от една или две нули. Защото не ставаше въпрос за десетки, а за стотици хиляди долари. Оказа се, че „Моникърс“ изпира средно по един милион долара месечно за „Моргана“. Нищо чудно, че заведението нямаше типичен за този тип дупки управител…
Върна счетоводната книга на мястото й и отвори тефтерчето. Беше запълнено със стройни колонки от печатни букви и арабски цифри, очевидно някакъв шифър.
Пъхнато в джоба си, заключи сейфа и внимателно залепи тапета на мястото му. После окачи и репродукцията. Предпазливо пристъпи към вратата и долепи ухо до ключалката. Изчака няколко секунди, отключи без никакъв шум и надникна. В коридора нямаше никого.
Измъкна се навън, прибягвайки до пътя, който бяха използвали Маргарет и блондинката. Прекоси тясната и мръсна задна уличка, сви зад ъгъла и се насочи към входа на клуба. Дъждът плющеше с пълна сила, дрехите му бързо подгизнаха. Скочи в чакащото отпред такси и нареди на шофьора да го закара в „Хей-Адамс“, хотела на Маргарет.
Освободи човека, после се насочи към рецепцията и ангажира стая един етаж под тази на Маргарет. Точното й местоположение научи от нощния администратор, който с готовност му даде исканите сведения, хвърлил кратък, но угоднически поглед на полицейската значка. В допълнение прие да звънне на Кроукър в момента, в който се прибере Маргарет.