Предвиди сгромолясването на комунизма почти цяло десетилетие предварително, предвиди и последвалите етнически междуособици и икономически колапс на суперсилата, чийто лидер малко преди това отправи мрачна закана към Запада с думите: „Ние ще ви погребем“…
Но Абраманов знаеше, че погребението очаква именно Съветския съюз. И се готвеше да бъде сред първите, които ще хвърлят пръст върху капака на ковчега му. Единственото му желание беше да служи вярно на своята родина, но родината реши да го смаже със своя корумпиран държавен апарат.
Това нанесе дълбоки поражения в душата му. Едва сега, на прага на смъртта, той си даде ясна сметка за всичко, погледът му към миналото беше точен и обективен.
Веднага след пристигането си в Арзамас-16 започна практическата реализация на това, което беше намислил — преоценка на научните програми и постепенното им откъсване от военната насоченост. В допълнение успя да установи полулегална връзка с Дъглас Сърман — колега по съдба от лабораторията по експериментална ядрена физика в АМОП — Агенцията за модерни отбранителни проекти на САЩ, намираща се в щата Вирджиния. Не знаеше абсолютно нищо нито за агенцията, нито за колегата си. С изключение на факта, че там разполагаха с предостатъчно средства за финансиране на проекта му, докато той самият беше без пукната пара.
Запозна се със Сърман, американски теоретик по ядрена енергетика, на една от малкото международни теоретични конференции, на които го беше допуснало ръководството на „Корчатов“. Успя да осъществи контакт, прераснал по-късно в приятелство, само защото личният му отговорник по линията на КГБ имаше задачата да го държи по-далеч от домогванията на израелското разузнаване.
Поддържането на връзка с колегата от АМОП не представляваше никаква трудност за човек със способностите на Абраманов. От секретното градче денонощно се излъчваха мощни телеметрични сигнали в диапазона на късите радиовълни, всички с експериментална цел. Абраманов лесно успя да вмъкне в тях кодираната си информация.
В крайна сметка тайната връзка между Абраманов и Сърман даде своите плодове — беше създаден трансуранов изотоп, който до този момент съществуваше единствено в теоретичните разработки на специалистите. За промишленото му производство беше построен най-големият неутронен ускорител не само в Съветския съюз, но и в света. Изотопът получи обозначението „114-М“…
Самолетът отново се разтърси, носът му рязко се наклони, падането започна. Черно и заплашително, небето изчезна от погледа на Абраманов, така желаната връзка с Бога прекъсна още преди да е започнала. Размърда се в седалката и погледна назад, към слабо осветената кабина, абсолютно празна. В дъното й се гушеха само два малки контейнера от отработен уран-238, мислите му не можеха да се откъснат от зловещото им съдържание.
Раждането на „114-М“ стана в малка душна камера, построена в Арзамас-16 специално за експериментите на Абраманов. Там нямаше прозорци, стените бяха от железобетон с дебелина близо два метра. Материалът се обработваше посредством механичните ръце на робот от неръждаема стомана, командният пулт се намираше извън стените на камерата. Вътре бяха монтирани най-съвършените системи за контрол на въздуха, атмосферното налягане се поддържаше по напълно автоматичен начин, а всички помощни помещения, независимо от дебелите стени, се подлагаха на стриктни обеззаразителни процедури. Това беше необходима предпазна мярка, тъй като частиците на плутония и „114-М“ представляваха смъртоносна смес с непозната на човечеството сила.
От доста години учените безуспешно са търсили начин за създаване на трансуранови изотопи, тоест вещества с по-голям атомен номер от тези на урана. „114-М“ е бил изолиран, след като плочка обогатен плутоний в аргонова среда е подложена на интензивна бомбардировка с неутрони. Опити в тази насока са били правени и преди, но Абраманов пръв открива, че неутроните трябва да пулсират на по-висока честота от атомите на плутония и това значително ускорява реакцията.
По време на този процес се оформиха редица изотопи на елемента 114, но всички бяха с много кратък живот.
Само един показа признаци на стабилност и Абраманов го кръсти „114-М“, защото бил четиринадесети по ред в реакцията. По предварителни изчисления неговият период на разпадане беше от порядъка на няколко десетки хиляди години. Но с това изненадите за Абраманов и екипа му не свършиха. Оказа се, че изотопът „114-М“ съдържа огромно количество термални неутрони и това го прави изключително податлив на разпадане. А поради факта, че критичното му тегло е далеч по-ниско от това на плутония и урана, цената му става наистина астрономическа. Абраманов изчисли, че неговото откритие вероятно ще се окаже най-мощният и ефикасен източник на ядрена енергия, познат на човека.