Уникалната способност на разпадане на „114-М“ заинтригува Абраманов и той продължи своите изследвания. Част от тях сподели с Дъглас Сърман от Вирджиния, но основните запази в тайна не само от него, но и от собствения си екип. Откритията бяха едновременно страшни и възбуждащи.
Като човек той не хранеше никакви илюзии по отношение на себеподобните си. Имаше ясна представа какво ще се случи, ако дори една плочка „114-М“ попадне в неподходящи ръце. Човешките пороци маршируваха пред възбуденото му съзнание с неестествена яснота — алчност и сребролюбие, болни амбиции и изкушение… Виждаше един или друг от тях у всички свои сътрудници, знаеше, че всеки би се изкушил да използва „114-М“ за лично облагодетелстване.
Имаше чувството, че е затворен в херметическа камера, която сам беше изградил. И през ум не му минаваше да сподели тайните на трансурановия изотоп със своите господари, не се доверяваше дори на най-близките си сътрудници в Арзамас-16, самата мисъл, че кремълските политици могат да сложат ръка върху това страшно оръжие, му докарваше световъртеж… На всичкото отгоре никой не можеше да каже кой управлява разпадащата се империя и докога ще се задържи на върха… Нямаше начин да унищожи вече създадените количества от „114-М“, най-малкото пък да ги закопае в този силно земетръсен район.
Ето такъв беше капанът, който беше създал със собствените си ръце. После дойде прозрението. Една нощ сънува начина, по който „114-М“ може да се превърне в спасение, вместо в проклятие. Събуди се изпотен, опитваше се да запази всичко в паметта си. Твърдо реши да напусне разкъсвания от анархия СССР, но месеци наред не направи нищо конкретно, защото му липсваше смелост. Едновременно с това знаеше, че единственият начин за измъкване от капана беше да избяга от страната заедно със своето откритие.
Започна да работи нощем. От внимателно събиран по време на опитите отработен уран направи двата контейнера, чиито десетсантиметрови стени от тежък метал даваха единствената сравнително надеждна защита срещу смъртоносните излъчвания. Стените би трябвало да бъдат значително по-дебели, но Абраманов не разполагаше нито с достатъчно материал, нито с време. Дори и такива, каквито се получиха, контейнерите тежаха по над триста килограма всеки. Застанал на по-малко от метър от тях, човек рискуваше да получи убийствена доза радиация и Абраманов добре знаеше това.
Потъмнялата повърхност на бурното море летеше насреща им като стоманена стена.
Идеята за бягство сподели със стар свой приятел, полковник от съветските ВВС. И Федоров, подобно на Абраманов, беше силно разочарован от комунизма. Прие да тръгне с него без никакво колебание. После Абраманов влезе във връзка с Дъглас Сърман и му съобщи, че скоро потегля на дълъг път.
Федоров уреди тренировъчен полет от Москва до Владивосток с учебен изтребител МИГ-29, пътят оттам до Вирджиния в източната част на Съединените щати съвсем не беше от най-късите. Но Абраманов нямаше избор.
Главният проблем на полковника бяха радарните инсталации по границата на СССР и Виетнам, а на Абраманов — как да се държат на безопасно разстояние от урановите сандъци, прикрепени на доста необичайно място в корпуса на изтребителя.
Федоров летеше на бойни самолети повече от двадесет години, знаеше всички номера от наръчника. Във Владивосток направи заявка за опреснителен полет с транспортна машина ТУ-10, маршрутът бе маркиран съвсем невинно, далеч от граничните радарни инсталации. Веднага след излитането пое по предначертания курс над крайбрежната ивица, после снижи самолета под обхвата на радарите и изпрати сигнал за бедствие с фалшиви координати. Дежурните изтребители и военния полигон щяха да го търсят на север, докато те се насочиха точно в обратна посока — на юг…
Двата слитъка с размери десет на петнадесет сантиметра тежаха около сто килограма, което, прибавено към контейнерите от отработен уран, правеше общо тегло над половин тон. Федоров и Абраманов ги поставиха на мястото на двете ракети с лазерно насочване АА-10 във фюзелажа на МИГ-29, използвайки за прикрепване автоматичната система на изтребителя.
Хаосът на военното летище край Владивосток им позволи почти безпрепятствено да ги прехвърлят в туловището на големия транспортен самолет.