— Започвам проникване в товарния отсек — обяви руснакът.
От квадратното тяло на робота изскочиха механичните ръце, дългите им пръсти опипаха алуминиевата обшивка на самолета и се заловиха за работа.
Рок чакаше, лудото блъскане на сърцето му не стихваше. Острите ножове режеха корпуса, от дъното се вдигна тиня, прякото наблюдение стана невъзможно.
— Фюзелажът е пробит, влизаме. Прожекторите осветиха вътрешността на трюма, неясни образи започнаха да скачат по екрана на монитора.
— Виждаш ли ги? — не се стърпя Рок.
Образите — ту ослепително бели, ту прекалено тъмни и размазани, не подлежаха на разшифроване. Може би самолетът се бе наклонил от тектоничната дейност на морското дъно и „114-М“ се беше разпилял, може би изобщо не е тук, напуснал трюма от силния удар още в момента на катастрофата… Може би…
— Товарът! — съобщи Абраманов.
Рок напрегна очи и видя как механичните ръце на робота се насочват към два правоъгълни сандъка, смътно проблясващи на светлината на прожекторите.
— Ох, на мама! — възкликна той, забравил всичките си страхове. — Хайде, бебчета, елате! — направи знак на моряците, които чакаха край лебедката. Те трябваше да хвърлят мрежите и да уловят робота в момента, в който се покаже на повърхността.
Но образът върху екрана изведнъж се раздвижи, роботът с плячката в механичните си ръце започна да изчезва от полезрението, тялото му видимо потрепваше. Имаше опасност да изпусне контейнерите в черната пропаст, зееща на няколко метра от краката му.
— Мръсно копеле! — изрева Рок и насочи пушката си в гърдите на капитана: — Нали ти казах да държиш шибания кораб на място!
— Не е от бурята — промърмори Абраманов, пръстите му бързо натискаха бутоните на дистанционното управление на робота. — Дънните пластове се разместват…
— Подводно земетресение!
Картината на екрана потрепна и изчезна, на мястото й се появиха куп ослепителни искри.
— Нещо ме блъсна! Може би корпусът на самолета или пък някоя отломка… Двигателите са извън строя!
— Хайде, Абраманов, вади проклетото желязо на повърхността! — ревна Рок. — Действай!
— Не мога, блокиран съм! — извика руснакът, по челото му избиха ситни капчици пот. — Пускай резервната лебедка, бързо!
Рок излетя от кабината и махна на мъжете, които чакаха на палубата. Един от тях освободи контрата и роботът увисна в предпазната мрежа. Рок хвана ръчките и бавно започна да навива стоманеното въже. Опитваше се да си представи какво става на двеста метра под краката му, очите му не се отделяха от контролното табло, което отразяваше натиска върху отделните части на мрежата. Колко е силно проклетото земетресение? Тръсна глава, предаде управлението в ръцете на мъжа до себе си и хукна обратно към кабината.
— Сър, скоро ще бъде невъзможно да се задържим на място — извика подире му капитанът.
— Може и да не се наложи, ако имаме късмет — извърна се Рок, после насочи вниманието си към Абраманов: — Как се справяме?
— Най-накрая се измъкнахме от дупката — отвърна онзи. — Сега трябва да внимаваме да не изпуснем капсулите…
Рок беше уверен, че това няма да стане. Скоро „114-М“ ще бъде на борда, малко по-късно скъпоценният изотоп и неговият създател ще бъдат на сигурно място в специално изградената, подобна на бункер камерна лаборатория, която хората на Рок вдигнаха за отрицателно време…
А после ще даде последните си инструкции на Абраманов. Или по-скоро ултиматум… Беше напълно подготвен, в душата му нямаше никакво колебание. Знаеше какво трябва да направи с тази изключително ценна суровина и щеше да го направи. Тя нямаше нищо общо с мака, който хората му събираха високо горе, на платото Шан… Всъщност не, имаше… И тя, подобно на маковото семе, се нуждаеше от рафиниране. От сложно и скъпо рафиниране, което щеше да я превърне в безценен продукт…
Гледаше тялото на Абраманов, напрегнато приведено над контролните уреди, почти физически усещаше как „114-М“ се приближава към тях през бурните води на океана… Да, той ще бъде собственик на крайния продукт. Единствен в света!
Знаеше всичко това, защото Абраманов, дълбоко благодарен за избавлението си, беше решил да му разкрие своята тайна: създаването на най-мощния енергиен източник, известен на човечеството, при това в невероятно концентриран вид и почти портативни размери! Рок се задъхваше от вълнение. Днешният свят беше по-различен дори от онзи, който съществуваше допреди две години… Студената война свърши, Русия престана да бъде суперсила и световна заплаха… Настъпи времето на ограничените войни, главно на етническа основа. Златната ера на тероризма… Без да иска Абраманов беше тикнал в ръцете му стока, за която клиенти не само не липсваха, но бяха готови да платят толкова, колкото им бъде поискано…