— Да — кимна Ушиба, спомнил си за горещото желание на Шоза да унищожи Никълъс Линеър.
— Но ти си се обявил против плановете му… Вярно ли е това?
— Да…
Очите на Йошинори се насълзиха, вероятно от гъстия тютюнев дим в залата.
— Точно по тази причина приех да му направя услуга — промълви той. — Позволих му да използва моето влияние над Таши Шидаре — новия оябун на клана Ямаучи. Именно той ще бъде неговото тайно оръжие.
Шеста глава
Вунг Тау | Вашингтон
Скелетът беше огромен, според Никълъс дължината му надвишаваше четири метра. Стъклената клетка, в която беше поставен, отразяваше светлината и хвърляше странно издължени сенки върху дългите почти метър ребра.
— Този е бил уловен през 1868 година — поясни Таши. — Тук, в Ланг Ка Онг, китовете имат особено значение…
Ланг Ка Онг, или Храмът на китовете, е бил издигнат през 1911 година, вътрешността му е била запълнена със скелети в стъклени витрини и това го правеше съвсем различен от будистките храмове. Култът към китовете виетнамците наследили от Чампа — едно от древните племена, населявало тези земи.
— Векове наред китовете са били символ на спасителя в местния фолклор — добави Таши и сложи длан върху гладкото стъкло. — Това не е учудващо за една нация, която се препитава от морето…
Небето беше обсипано с ярки звезди, луната имаше цвят на презрял банан и величествено плуваше сред тях. Човек оставаше с впечатлението, че е древен кораб, разперил платна сред тайнствените сенки на огромните скелети.
— В колко часа ще дойде Ван Киет?
— Имай търпение — изгледа го Таши. — Дойдохме по-рано по няколко причини. Исках да видиш този храм, уникален за Виетнам. Исках и да се запознаеш с околната обстановка преди срещата. Това не означава, че изпитвам недоверие специално към старши инспектора. Аз нямам доверие на нито един виетнамец. Мисля, че те лъжат всички, включително и себе си…
Бавно вървяха напред. Заобиколен от огромните скелети, Никълъс ясно усещаше особената хармония на живота. Внушителните морски чудовища правеха звездите някак по-топли, а луната — по-близка…
— Доколкото познавам обичаите на Якудза, издигането на млад човек като теб е доста рядко явление — подхвърли той. — Особено пък за поста оябун на влиятелен клан…
— Така е — усмихна се Таши. — Но ти познаваш Якудза много по-добре, отколкото би допуснал някой от колегите ми.
Никълъс спря на крачка от скелета, върху лицето му падаха тъмни ивици — сякаш извитите, патинирани от времето кости бяха източник на мрака… Ясно съзнаваше накъде тръгва разговорът, не беше склонен да позволи това.
— И благодарение на този факт зная, че вече си член на Вътрешния съвет на Кайшо…
— Това също е вярно — кимна Таши. — Ти пък си дал клетва да закриляш Микио Оками, нали? Но Оками може би отдавна е мъртъв… Някои от членовете на Вътрешния съвет несъмнено ще се зарадват, ако това се окаже вярно. Просто защото един от тях е дал заповед за ликвидирането му… В най-добрия случай бившият Кайшо се укрива.
— Бившият? Нима Оками вече е лишен от своите пълномощия?
— Доколкото съм осведомен, това е именно така…
Отговорът заинтригува Никълъс.
— Говориш така, сякаш не вземаш участие в решенията на съвета…
— А защо трябва да вземам? Само защото наследих поста на Томоо Козо? Все още не притежавам неговия авторитет, макар че упорито работя в тази посока… — Таши вдигна глава към звездите: — Имам си собствена теория по въпроса: бях избран за оябун точно защото съм млад и нямам авторитета на Акира Шоза и Тетцуо Акинага. Какво би било по-удобно за тях? Аз се нуждая от подкрепа и те са готови да ми я предложат. Така ще им бъда задължен и привързан към тях завинаги… Могъществото на Ямаучи ще се превърне в спомен. Поне те така си мислят…
— Което означава, че ти имаш други планове, така ли?
— Да.
Прекосиха просторния храм и седнаха на малка каменна тераса, краката им увиснаха през парапета като на малки деца. Таши отвори сака, който беше преметнал през рамо, от него се появиха късове студено печено месо, ориз и една цяла добре сварена риба. Започнаха да се хранят под светлината на звездите, огромните скелети на китовете заплашително тъмнееха зад тях.
Скоро приключиха и започнаха грижливо да прибират остатъците от импровизираната вечеря.
— Моите планове включват и теб — подхвърли Таши. — Разбира се, ако открия начин да те заинтригувам…