Очите на Никълъс с любопитство пробягаха по странните спираловидни белези, които покриваха дясната ръка на Таши. Кожата беше опъната и блестяща, сякаш покрита с разтопен восък, лишена от каквото и да било окосмение. Белезите несъмнено бяха стари.
— Разбирам любопитството ти — промърмори, без да го гледа оябунът, зает да рови в сака си. — На твое място и аз бих се чувствал така…
Никълъс не отвърна нищо, в главата му се появи фигурата на Кроукър с неговата биомеханична протеза. Тя без съмнение беше чудо на техниката, но приятелят му положително усещаше липсата на жива ръка от плът и кръв… Беше му мъчно за Кроукър, много му се искаше да го види. Периодично се чуваха по телефона, бяха се разбрали за това във връзка със задачата, която изпълняваха.
— От два дни правя опит да се свържа с теб — възмути се при последния им разговор Кроукър. — Какво става, по дяволите? Къде изчезна?
— Гоня задачите — отвърна Никълъс. — Помниш ли Тимъти Делакроа?
— Търговецът на оръжие? Разбира се.
— Намира се в Сайгон, опитах се да го видя… Но копелето реши да ме вдигне във въздуха насред улицата!
— Исусе Христе! Добре ли си? Сигурен ли си, че не искаш да отскоча до теб?
— Много добра идея, но няма смисъл — отвърна Никълъс. — Оправих се, а и имам чувството, че си необходим точно там, където се намираш в момента…
— Аз пък не съм толкова сигурен — изръмжа Кроукър, после му разказа за проникването в „Моникърс“ и финансовите машинации на „Моргана“ в незаконния бизнес с оръжие. — Открих какво представлява „Факел“, за съжаление нещата са дори по-лоши, отколкото си ги представяхме… Това наистина е някакво ново оръжие, при това с огромна мощ, предназначено за масово унищожение. Трябва да бъде взривено на 15 март, но нямам представа къде… В спецификацията пише: „в максимална близост до целта, подбрана според гъстотата на населението“.
— Това положително означава голям град — отвърна Никълъс, сърцето му се сви от ужас.
— Точно така. Но кой, къде? Големи градове по света колкото щеш!
— Трябва да усилим темпото, разполагаме само с три седмици… От всичко, което ми разказа, стигам до заключението, че си необходим там и не трябва да изпускаш следата.
Кроукър му разказа за срещата си е Домино.
— Направи всичко възможно да разбереш що за човек е тя — посъветва го Никълъс.
— Съгласен съм — отвърна Кроукър. — Не мога да си обясня как една обикновена чиновничка като нея се е добрала до най-дълбоко пазените тайни на „Огледалото“…
— Точно така. А ако Веспър Аркам се окаже част от мрежата Нишики на Оками, наистина имаме повод за сериозно безпокойство. Защото едновременно с това е работила и за Леон Уоксман — покойния шеф на „Огледалото“…
— А зад името Уоксман се крие Джони Леонфорте — бащата на Гадняра… — добави Кроукър.
— Всички улики водят към тази Веспър — продължи Никълъс. — Нищо чудно тя да се окаже информаторът на „Годайшу“ в мрежата Нишики…
— Аз също съм склонен да приема подобно заключение. Чрез Нишики нашият приятел Оками дава текуща информация за елитни вашингтонски политици… Първо на Доминик, а сега — на Маргарет. Ако Веспър се окаже вътре в тази мрежа, тя без никаква трудност би могла да играе ролята на свръзка и да има пряк достъп до Оками…
И двамата замръзнаха от ужас при мисълта, че враговете на Оками са открили начин да го докопат.
— Всичко това прави твоята задача още по-неотложна — въздъхна Никълъс. — Трябва да откриеш Оками преди Веспър!
Тръсна глава и се върна в настоящето. Черните очи на Таши светеха на сантиметри от лицето му.
— Скоро ще се превърне в отрепка — промърмори и проследи с поглед слабичката фигурка на момичето, стопила се в здрача на просторния храм.
— Точно така, в отрепка — кимна Таши надигна дясната си ръка на бледата светлина на луната. Грозните белези от шевовете тъмнееха като странна бродерия. — Линеър-сан, сигурен съм, че ти по-добре от всеки друг разбираш смисъла на понятието „ижиме“. Имаш смесена кръв, не може да не си забелязал нарастващото му присъствие в Япония…
— Защото другите деца са ме нападали и подигравали, нали? Защото не съм бил съвсем като тях и те добре са виждали разликата?
— Точно така — кимна Таши и гордо тикна обезобразената си ръка под носа му. — Това е пряк резултат, от „ижиме“, Израснах в околностите на Кумамото, семейството ми беше различно от останалите. Преди всичко, защото баща ми разполагаше с много пари… Всички фабрики за боядисване на текстил в района бяха негови. Преселихме се там, когато бях на шест години. Районът беше безкрайно изостанал, баща ми беше сигурен, че там ще намери изобилие от евтина работна ръка…