— Нападнаха по време на церемонията, в настъпилата бъркотия булката беше улучена от заблуден куршум. Нямах никаква вина, но знаех, че съм се провалил. Шест часа по-късно тя почина в болницата, а аз отидох при своя оябун да си получа заслуженото.
— Но той, вместо да ме убие, започна да говори за превратностите на съдбата и лоялността. Говореше ми като на собствен син. Предложих му тази частица от тялото си и той ми прости. Не само на думи, а от душа… Този урок запомних за цял живот. В света на моята младост нямаше чест, нямаше вярност. Тези достойнства открих в редовете на Якудза, пак там разбрах кои са най-важните неща в този живот…
Веднага след като се събуди, Кроукър провери дали Маргарет е В хотела, но му отговориха, че я няма. После отново прибягна до кодовете на Лилехамър и влезе във връзка с „Огледалото“. На телефона се появи млад и жизнен мъжки глас. След съответните пароли Кроукър поиска да разговаря с Домино.
— Съжалявам, но тук няма човек с такова име — отвърна гласът.
— Трябва да има, снощи разговарях с нея — настоя Кроукър, а умът му вече тичаше няколко стъпки напред.
— По този телефон? Невъзможно! Аз бях дежурен, но не съм разговарял с вас.
— Но…
— Почакайте малко. Всички разговори автоматично се записват, с точната дата и час… Ето, сега ще направим проверка… В колко часа позвънихте?
— Всъщност, звъних два пъти — поясни Кроукър и му даде часовете.
— Не сте звънял тук — отсече гласът. — Не разполагаме със запис, сега вашите данни се появяват за пръв път през тази година.
Кроукър затвори очи, умът му продължаваше да препуска. Коя е Домино, как е научила къде и кога ще звъни? И по какъв начин е изтрила записа на разговорите им? Може би е опитен шифровчик… А може би…
Тръсна глава и описа външния вид на жената, с която беше разговарял. Мъжът насреща се засмя:
— Не я познавам. Ако не бяха косата и цветът на очите, бих казал, че става въпрос за Веспър Аркам…
От устата на Кроукър излетя сподавено възклицание.
— Била е асистентка на Уоксман, нали?
— Да, но в момента работи за сенатора Дидалъс.
— С какво се занимава?
— С всичко. Според някои слухове се опитва да реорганизира и създаде нови легенди на активните агенти, работили за „Огледалото“. Фактът, че зад фасадата на Уоксман се е криел Джони Леонфорте, буквално съсипа организацията. Започнаха чистки и всякакви процедури от подобен характер…
— Но Веспър е била сътрудник по административните въпроси, нали? — попита Кроукър.
— Била е — отвърна гласът. — Но се говори, че сега е много повече. Може би основен агент на Дидалъс…
Кроукър се замисли. По всичко личеше, че подозренията им ще се окажат верни. Тази жена работи за Дидалъс, но може би наистина има достъп и до мрежата Нишики на Микио Оками. Което почти сигурно я прави двоен агент. Трябва на всяка цена да научи повече за нея. Просто, защото ако Нишики е в опасност, това ще означава сериозна заплаха и за живота на Маргарет.
— А случайно тя да има сестра?
— Веспър ли? В служебното й досие няма подобен факт, а тези досиета се изработват изключително внимателно…
— Добре тогава — въздъхна Кроукър. — Имам нужда от две неща: домашния адрес на Веспър и пълен запис на телефонните разговори, водени през последните три месеца от офиса на стриптийз бар „Моникърс“. С информация за ответните номера — продиктува адреса и отново въздъхна. Домино го беше излъгала, логично беше да допусне, че и предадената информация е била фалшива. А дори и да не е, пак би било разумно да се провери.
— Съжалявам отвърна гласът. — Адресите на служителите в организацията са строго секретни, достъп до тях има единствено директорът. Телефонните разговори няма да бъдат проблем. След два часа ще имате разпечатка, изпратена по специален куриер на мястото, което посочите…
— Най-добре да ги донесе в хотела. Този куриер няма да сте вие, нали?
— Шегувате се! — отвърна гласът. — Това е строго забранено!
Но не и за Домино, въздъхна в себе си Кроукър, после попита:
— Между другото, кой би могъл да получи разрешението на директора за домашните адреси на служителите?
— Човек от ранга на господин Лилехамър — отвърна гласът. — Той обаче е мъртъв…
— Друг?
— Е, естествено и сенаторът Дидалъс…
— Как така?
— Той оглавява Сенатската комисия за разследване на Леон Уоксман — директор на нашата федерална служба до смъртта си в края на миналата година. Разбира се, този факт не стана достояние на обществеността.