— По негова молба?
— Не мога да кажа със сигурност, но вероятно е така. Сенаторът е затънал до гуша в дейността на АМОП, положително не би желал да се разбере, че отделя от времето си и за други комисии…
— Какво е АМОП?
— Агенцията за модерни отбранителни проекти към Пентагона — отвърна младият глас насреща, после в слушалката звънна смях: — Няма да повярвате на очите си, ако можете да видите за какви фантасмагории се харчат там парите на данъкоплатците! Роботи, космически оръжия и подобни неприложими глупости. Убеден съм, че бюджетът им е строго секретен като този на НАСА…
Интересно, отбеляза мислено Кроукър. Жената, представила се като Домино, спомена за участието на Дидалъс в транспортни и строителни проекти, но не и в този…
— Кой е шефът ви в момента? — попита на глас той.
— Мисля, че до назначаването на нов директор текущите въпроси се решават от сенатора Дидалъс…
— А кой ще назначи новия директор? Президентът?
— Едва ли. Досега няма подобен случай, президентите не са се бъркали в работите на организацията. Тя е била и си остава рожба на сенатор Дидалъс…
Кроукър прекъсна разговора и погледна часовника си. Наближаваше четири сутринта. Беше спал по-малко от два часа, така, както си беше с дрехите. Алармата на часовника прекъсна един объркан и доста мъчителен сън — седеше на твърд стол за разпит, облечен в затворнически дрехи, разпитваха го официални агенти на правителството, които поразително приличаха на Леонфорте Гадняра. Опитваше се да не мисли за заплахите на Гадняра по отношение на Маргарет, но това беше все едно хирургът да не мисли за пациента, който оперира, макар че този пациент е собствената му жена.
Набра номера на Ник и включи системата за електронно набиране. Телефонът издрънча почти веднага и той сграбчи слушалката:
— Ник!
— Здрасти, Лю.
Кроукър скочи на крака и започна да кръстосва напред-назад по килима, неспособен да се овладее. Адреналинът изпълни кръвоносната му система, умората отлетя.
— „Огледалото“ е под контрола на сенатора Дидалъс — съобщи откритието си той. — Сега трябва да разбера на чия страна действа той — на страната на Голдони или на Леонфорте… Предполага се, че е бил приятел на Доминик Голдони, но федералната агенция е била под ръководството на член на фамилията Леонфорте. А ние с теб отлично знаем, че Джони Леонфорте е бил член на „Годайшу“…
— Интересно — промърмори Никълъс. — „Годайшу“ е рожба на Якудза… — После разказа на Кроукър за вероятната връзка между Якудза, „Авалон“, „Факел“ и Делакроа.
— Много бих искал да зная кой произвежда „Факел“ — въздъхна Кроукър.
— Мисля, че открих нещо в тази насока — отвърна Никълъс и му разказа за Плаващия град.
— Готов съм да се обзаложа, че хората, които искат да сложат ръка на „Факел“ са същите, които са издали смъртната присъда на Оками — отвърна с вълнение в гласа Кроукър. — А това са „Годайшу“!
Настъпи кратко мълчание, една и съща мисъл мина през главите им.
— Ами ако обект на „Факел“ е именно Оками? — тихо попита Никълъс.
— Логичен въпрос. Оками е достатъчно съобразителен, за да го усети, но не може да направи нищо. Просто защото е в нелегалност…
— Точно така, Лю. Това е причината, поради която ни подхвърля информация. Разчита на нас.
Когато Кроукър остави слушалката, навън вече се разсъмваше. Двадесет минути по-късно напусна стаята си, изкъпан, дезодориран и гладко избръснат. В банята направи опит да даде почивка на мозъка си и почти успя, но сега машинката отново действаше на високи обороти.
Контактът с Домино носеше всички характерни белези на предварително планирана шпионска игра — той се мъчеше да изтръгне някаква информация от нея, тя — също…
Прекоси фоайето почти тичешком и скочи в първото свободно такси. Даде адреса на сенатора Дидалъс и се облегна назад.
По всичко личеше, че Домино не е никаква сестра на Веспър, а самата Веспър… Всичко придобиваше смисъл при отчитането на един простичък факт — Веспър е засекретен агент на Дидалъс в мрежата Нишики. Допълнителното оглеждане на сценария предлагаше и още храна за въображението му: сенаторът Дидалъс е стоял зад Джони Леонфорте — това беше единственото обяснение за начина, по който мафиотският бос е успял да преодолее стриктните предварителни проверки и под псевдонима Уоксман да заеме ръководен пост в една секретна организация, финансирана от правителството.
Наложително беше да разбере кой е собственик на „Моргана Инк.“, отговор на този въпрос можеше да му даде единствено Веспър. В документацията на тази фирма фигурираше артикул под името „Факел-315“, същото име Никълъс беше открил в компютърната архива на „Авалон ЛТД“. Двете компании вероятно са конкуренти, а „Факел“ положително е примамлива стока за всяка от тях…