Двата часа сън в хотела бяха единствените за последните четиридесет и осем… Лицето му пламтеше от бръснача, не можеше да се отърве от чувството за занемареност, въпреки чистите дрехи, които беше облякъл. Видът му едва ли беше най-подходящият за първа среща със сенатора, май ще се наложи да разчита на чара си…
Навън ръмеше. Леденият вятър запращаше ситни водни капчици срещу предното стъкло на колата, част от тях очевидно се бяха превърнали в суграшица и шумно потропваха по покрива. Оплетен в сложната мрежа на интриги и шпионаж, Кроукър отчаяно се опитваше да не мисли за Маргарет, но това не му се удаваше. Ситуацията щеше да претърпи коренна промяна, ако се окаже, че тя действа съвместно с Веспър — по всяка вероятност шеф на фирма за незаконна търговия с оръжие. Нарастваше убеждението му, че Доминик Голдони е бил нещо много повече от главен рекетьор на Източното крайбрежие. Бил е ясновидец. Обърнал е гръб на примамливите перспективи, очертаващи се пред „Годайшу“, заменяйки ги с опасните и несигурни планове на Микио Оками. Защо? Нима не си е давал сметка за това? Нима прозорлив човек като него е проявил неблагоразумие? Едва ли. Защото резкият завой е довел до бруталното му убийство, а Оками се крие, за да спаси живота си… Какво е накарало двама умни и съобразителни мъже с огромна власт в ръцете си да рискуват толкова много?
Противно на всякаква логика и традиция Голдони решава да прехвърли правомощията си на една жена. Нелогичен ход, въпреки че тази жена е сестра му. Смъртният му враг Чезаре Леонфорте подушва нещо нередно. Може би твърде добре познава Тони Д., може би просто се е оказал по-умен, отколкото го е мислил Голдони, Във всеки случай държи Кроукър в ръцете си и няма никакви изгледи да го изпусне. Гадняра е като ловджийско куче, надушило следата на дивеча…
Друсайки се на задната седалка на раздрънканото такси, Кроукър усети как студени тръпки пробягват по тялото му. Колкото повече се доближаваше до Маргарет и тайната информационна мрежа Нишики, толкова повече се ускоряваше края на Маргарет…
Чувстваше се като плъх, попаднал в капан. Не беше свикнал да го манипулират, не можеше да се примири с безсилието. Но трябваше да внимава — не биваше да изпада под влиянието на гнева, това би довело до истинско нещастие. Беше се нагледал до насита на способни улични ченгета, намерили смъртта си именно поради моментна непредпазливост, поради смесването на работата с емоциите. Не искаше да свърши по този начин. Още повече, че сега нещата са доста по-сложни. Мащабите на заговора, които бавно се очертаваха пред него, го караха да потръпва от страх. Тази емоция също трябва да бъде потискана. Защото ако гневът те прави безразсъден, страхът пък има способността да те парализира напълно…
Заключение номер едно: Собственици на „Моргана Инк.“ са Доминик Голдони и Микио Оками. Заключение номер две: Главен играч в сложната игра е Веспър агент на свръхсекретната правителствена агенция с кодово название „Огледало“, ръководена последователно от Джони Леонфорте и сенатора Дидалъс. Кроукър и Никълъс са тласнати в тази посока от Микио Оками с нарочно подхвърлени улики. Те ги водят до „Авалон“ и „Факел“, дават им убедителни доказателства за съществуването на тайната информационна система Нишики, изградена е единствената цел да концентрира властта в ръцете на Доминик, а след него и на Маргарет. Пред очите му се появи мимолетно видение: Оками стои в своето тайно скривалище и дърпа конците на събития, които могат да променят съдбата на света…
Ключът към разрешаване на загадката очевидно беше сенаторът Дидалъс. Кроукър очакваше предстоящата среща с мрачно любопитство. Човекът, създал по толкова майсторски начин своя секретна организация в рамките на правителството, положително беше необикновен… Още повече, че след смъртта на Уоксман той лично беше застанал начело на тази организация.
Дидалъс живееше в имение от дванадесет акра, намиращо се в Маклийн, Вирджиния. Къщата беше солидна и внушителна, с гранитни колони и каменна облицовка, създаваща впечатлението за английски замък, без аристократичната му претрупаност. Алеята за коли, посипана с дребен чакъл, беше дълга почти километър, от двете й страни като стражи се издигаха високи крушови дървета от сорта „Аристократ Брадфорд“, стройни и внушителни не по-малко от онези, които ограждаха двореца Уиндзор.