— По всичко личи, че е успял да привлече на своя страна Таши Шидаре и иска да го включи в плановете си за унищожение на Никълъс Линеър.
Ченето на Акинага увисна от изненада. На челото му се потиха две дълбоки бръчки.
— Каква глупост! — въздъхна той. — Изрично го предупредих да не се захваща с това нещо, особено след последния ми разговор с вас… Но по всичко личи, че когато става въпрос за Никълъс Линеър, Шоза губи самообладание и е готов да върши глупости.
— Така е — поклати глава Ушиба. — А Шидаре? Ще се поддаде ли на натиска му?
— Несъмнено — сви рамене Акинага. — Той е умен, амбициозен и съобразителен. Но прекалено млад. Наставникът му е един оябун от Кумамото. Не разполага с властта и авторитета на Козо, за нея ще му трябва време… Далеч по-лесно е да се обедини с Шоза и да получи достъп до неговите връзки и влияние. Предполагам, че офертата на Шоза е била точно в този смисъл… — мършавите ръце на Акинага неспокойно се размърдаха върху масичката: — Доста време ще изтече, преди да разбере, че е бил излъган… Но тогава ще бъде късно и Шоза ще го държи в ръцете си.
Болката в стомаха на Ушиба стана толкова остра, че ръката му неволно се спусна надолу и притисна слабините.
— Микио Оками създаде Вътрешния съвет именно за да попречи на подобни операции — каза той. — Кайшо трябваше да сложи край на постоянните териториални войни между клановете и техните оябуни. Но сега Оками го няма и тези войни май ще започнат отново…
— Едва ли, ако възприемете някои от моите идеи… На първо място, трябва да действаме поотделно с Шоза и Шидаре, да направим опит да ликвидираме очертаващия се съюз между тях още в зародиш.
— И аз мисля така — с неудоволствие кимна Ушиба.
— Това ме кара да съм двойно по-доволен, не се обръщате именно към мен — топло се усмихна Акинага. — А въпросът действително не търпи отлагане — замисли се за момент, после вдигна глава: — Ето какво ще ви предложа: младия Шидаре оставете на мен. Страхувам се, че ако на този етап се изправя срещу Шоза, нещата могат да излязат от контрол… Ако наистина е решил да заграби цялата власт, всяка намеса от страна на друг член на Вътрешния съвет ще го тласне към неразумни действия.
Ушиба мрачно мълчеше. Определено не харесваше ролята, която неизбежно ще трябва да поеме. Досега беше уважаван член на „Годайшу“, съветник и посредник на Якудза, успявал навреме да постига компромис между враждебно настроените членове на Вътрешния съвет. Вътрешно се беше надявал, че Акинага ще се заеме с Шоза и неговата роля ще бъде приключена. От друга страна обаче, продължаваше да потръпва от гняв от ината на Шоза, който заплашваше с разруха цялата структура на „Годайшу“. Не можеше да разбере как този гангстер си позволява да нарушава една свята клетва, би могъл поне да се посъветва с него! Без значение беше фактът, че Шоза предварително е знаел какъв ще бъде съветът му. Той просто си беше позволил да действа на своя глава!
Вслушваше се в глухия тътен на машините, механично започваше да обмисля начините, по които би могъл да възпре Шоза и едновременно с това да изпита духовно удовлетворение.
Изправи се на крака и благодари на Акинага за гостоприемството. Уточниха задачите си, обещаха си пълна информация и се разделиха. Ушиба тръгна към кабинета си в „МИТИ“, а Акинага се върна при хилядите мъжки слипове, бели като сняг…
Кроукър се върна в хотела. Маргарет нито се беше прибирала, нито беше платила сметката си. Получи от рецепцията разпечатката с телефонните разговори на „Моникърс“, взе асансьора и слезе на етажа на Маргарет.
Спря пред вратата на стаята й, огледа в двете посоки пустия коридор и се зае с ключалката.
Отвори за броени секунди, пристъпи навътре и затвори след себе си. Върху недокосваната кувертюра на леглото имаше две блокчета шоколад в златно фолио, а на масичката сметка от закуска. Влезе в банята. Сапуните бяха неразпечатани, рулото тоалетна хартия на стената — също. Тук никой не беше влизал. Върна се в стаята и се насочи към стенния гардероб. Багаж вътре нямаше. Седна на стола до бюрото и се замисли.
Явно Маргарет изобщо не беше стигнала дотук. С очите си видя как шофьорът на Дидалъс беше свалил багажа й, ясно беше, че пак той е ангажирал стаята на рецепцията. Това означаваше само едно — Маргарет е разбрала, че е следена още от момента, в който неговото такси напусна аерогарата и пое подире й…
Излезе от стаята и взе асансьора за своя етаж. Наплиска лицето си със студена вода и си поръча закуска по телефона, после легна и зачака. Имаше цели два часа до обяд, когато трябваше да се свърже със секретарката на Дидалъс и да уточни мястото на предстоящата среща с Веспър.