Въздъхна от притеснение, защото изборът се налагаше сам.
Веспър и Оками бавно започнаха да се отдалечават от Бърд Лоун, а той се приближи до човека с вестника, тръшна се на пейката до него и промърмори едно разсеяно „здрасти“.
Вестникът прошумоля, но отговор нямаше. Кроукър протегна ръка и дръпна хартията. Пред очите му се разкри подпухналото лице на мъж с неестествено черна коса, започнала да оредява на темето. Очите му бяха пъргави като на невестулка и обхващаха околната среда като мощен телеобектив. Мъжът беше облечен в евтин кафяв костюм, на брадичката му имаше голяма бенка. Носът му беше обезформен, очевидно от многобройни счупвания, а дълбоките бръчки по лицето му спокойно биха могли да се окажат и белези. Типична мутра на закоравял разбойник.
— Какво обичате?
— Теб — изръмжа Кроукър.
— Познаваме ли се?
— Вече да — отвърна Кроукър и ловко измъкна пистолета му от кобура под разкопчаното сако. — Тук тези играчки са забранени…
— Не и за мен. Имам разрешително.
— Ще видим тая работа.
— Остави го на мястото му! — изръмжа Бенката и оголи два реда жълтеникави зъби. — Иначе ще те разкъсам с голи ръце!
Кроукър извади пълнителя и изтръска патроните на земята. После върна пистолета в кобура, но ръката му остана върху гърдите на брояча. Ноктите от неръждаема стомана на биомеханичната протеза изскочиха от пръстите и се забиха в ризата. Едно рязко движение надолу беше достатъчно, платът пропука и се разцепи, кожата отдолу — също.
— Господи!
Бенката направи опит да се освободи, но железните пръсти го приковаха към дървената облегалка.
— Никога не заплашвай хора, с които не можеш да се справиш за една десета от секундата! — изръмжа Кроукър.
Бенката целият настръхна, но очите му продължаваха да горят с опасен блясък. Тоя май се страхува повече от Гадняра, отколкото от мен, помисли си Кроукър.
— Искам да предадеш едно съобщение на шефа си…
— На кого му пука какво искаш? — изръмжа онзи. — Върви на майната си!
— На теб ще ти пука, приятел — отвърна Кроукър и усили натиска на протезата си.
— И какво ще ми направиш? — ухили се подигравателно онзи. — Ще ми видиш сметката тук, насред парка, пълен с деца и бавачки? Хайде, стига, слез на земята!
— До гуша ми дойде от теб! — изръмжа Кроукър и го изправи на крака. — Отиваме в Ню Скотланд Ярд. Там за такива като теб има специални апартаменти!
— В нищо не можеш да ме обвиниш! — запъна се яко Бенката. — Няма начин да ме заключиш просто ей така… — успя да се освободи от хватката и светкавично натисна верижката на часовника си. Скритата пружина освободи миниатюрен пистолет, изстрелът тресна в мига, в който Кроукър се гмурна под дулото с рамото напред.
Титановите пръсти се сключиха около оръжието и го наведоха встрани, но това стана за сметка на два тежки удара в ребрата. Бенката очевидно владееше отлично правилата на уличния бой, след крошетата в ребрата юмрукът му светкавично се насочи към слабините на противника.
Кроукър присви очи от острата болка, беше сигурен, че чу изпукването на счупено ребро. Мъжът с бенката премина в атака, твърдо решен да затвърди временното си преимущество. Юмрукът му се стрелна към десния бъбрек на Кроукър, но той само това чакаше.
Биомеханичната протеза получи пространство за маневриране, силата и беше съкрушителна. Китката на Бенката пропука и увисна в момента, в който левият му юмрук потъваше в тялото на врага.
Пред очите на Кроукър заиграха разноцветни кръгове, лявата му ръка инстинктивно пусна счупената китка и замахна. Металните нокти раздраха бузата на бандита, носът му се оказа почти напълно прерязан и увисна на сухожилията си. Ноктите продължиха натиска си навътре, нещо пропука. Мъжът се отпусна в ръцете му, главата му се удари в асфалта със смразяващ кръвта тътен. В същия миг загуби съзнание и Кроукър.
Дойде на себе си от звука на напрегнат глас. Отвори очи и видя над себе си разтревоженото лице на униформен полицай. Беше младо момче, уплашено почти до смърт. Зад него бързо се събираше тълпа от зяпачи. Осрахме работата, както би казал Мейджър, унило си помисли Кроукър.
— Не мърдайте! — предупредително извика младият полицай, адамовата му ябълка нервно подскачаше. — Ранен сте и сте изгубили много кръв. Линейката вече е на път.
Кроукър изпъшка и бавно се извъртя настрана, без да обръща внимание на предупреждението. Широко отворените, но напълно безизразни очи на брояча с бенката се оказаха на сантиметри от лицето му. Ушите му се изпълниха с пронизителния вой на приближаваща се сирена, но още по-силен беше гласът на Гадняра, внезапно оживял в съзнанието му: