Дженифър Уайнър
Нищо общо
Първа част
На нейно място
1
— Ох, коте! — простена мъжът… Тед, Тад или както там му беше името. Впи устни във врата й и от силния натиск лицето й се залепи за стената на тоалетната.
Смешно наистина, помисли си Маги, усетила, че той повдига полата й. След поне пет водки с тоник, които погълна през последния час и половина, й беше малко трудно да прецени кое точно е смешно и кое не. Едва ли можеше да произнесе нещо членоразделно.
— Колко си топла! — възкликна Тед или Тад, стигнал до фината материя на прашките, които Маги си беше купила специално за случая.
„Искам червени прашки“ — беше казала тя в магазина.
„Огнен пламък ли да бъде?“ — поинтересува се продавачката във „Виктория сикрет“.
„Все едно — отвърна Маги. — Малък размер — добави тя. — Най-малкият“. Изгледа пренебрежително момичето отсреща, за да даде да се разбере, че може и да не прави разлика между огнения пламък и обикновеното червено, но нея, Маги Фелър, това малко я интересува. Не бе завършила колеж, нямаше и кой знае каква работа… Всъщност миналия четвъртък остана без никаква. Кариерата й на екрана (показаха сребристата кожа на лявото й бедро в предпоследния видеоклип на Уил Смит) като че ли бе приключила за не повече от три секунди. Животът й бе низ от препъвания, докато някои хора, по-специално сестра й Роуз, бръмчаха неуморно из колежите на Айви Лийг1, след което постъпваха в правните факултети на различни университети, а оттам — направо в адвокатските фирми и луксозните апартаменти на Ритенхаус Скуеър, сякаш избрани да се носят леко в морето на живота. Но каквото и да говорим, и тя не бе за пренебрегване — притежаваше нещо рядко и ценно, с което малцина могат да се похвалят и за което много жени само си мечтаят — перфектно тяло. Четиридесет и осем килограма, равномерно разпределени върху ръст от сто шестдесет и шест сантиметра, обгърнати с добре поддържана кожа с гладък бронзов загар, почистена, обезкосмена, подходящо хидратирана, дезодорирана и парфюмирана.
На добре оформеното й дупе беше татуирана малка маргаритка, на левия глезен — „РОДЕНА ДА БЪДЕ ЛОША“, а на левия й бицепс — пронизано от стрела сърце с надпис „МАМА“. (Щеше й се да изпишат и датата на смъртта на майка й, но тази татуировка боля повече от другите две, взети заедно, и затова се отказа.) Маги бе направила и пластична операция на гърдите си, така че сега бяха с размер D. Подарък от женен приятел — тя го наричаше инвестиция в бъдещето. При това уточнение баща й и Сидел — Чудовището мащеха, се нацупиха като сърдити пуяци.
„Да не би да имаш някакви планове за бъдещето?“ — подметна Роуз, по-голямата й сестра, с онзи характерен неин леден тон, който я правеше да изглежда на поне седемдесет.
Маги пусна забележката покрай ушите си. Не я интересуваше. Беше на двадесет и осем, а на събирането по случай десетата годишнина от завършването на гимназия на випуска си беше най-красивото момиче от класа.
Щом прекрачи прага на хотел „Хилтън“ на Черил Хил с прилепнала по тялото черна рокля и обувки на високи токове, които бе забърсала от гардероба на сестра си предишната седмица, очите на всички присъстващи се насочиха към нея. Роуз се бе оставила да заприлича на лоена топка — по-голямата сестра на Маги бе по-голяма в много отношения, но носеше същия номер обувки. Маги усещаше пламенните погледи на присъстващите, докато усмихната залюля бедра към бара, подрънквайки с гривните на двете си ръце. Даде възможност на бившите си съученици добре да я огледат и да се уверят какво са загубили, като са пренебрегвали момичето, което често наричаха „бавноразвиваща се“, което плахо се изхързулваше по училищните коридори, боязливо прилепило гръб до вратите на шкафчетата, облечено с твърде голямото военно яке на баща си. Ясно беше, че Маги е разцъфтяла като никоя друга. Нека я погледат и дано лигите им да потекат. Мариса Нусбаум и Ким Прат, и особено онази кучка Саманта Бейли с нейната измито русолява коса и шестте килограма, които беше залепила на задника си, откакто завърши гимназията. Да не говорим за всичките онези мажоретки, които навремето не криеха презрението си или откровеното си пренебрежение. Нека им изтекат очи… Нека я зяпат. Или по-добре това да направят жалките им оплешивяващи съпрузи.
— О, Господи! — простена Тед Поповата лъжичка, който вече разкопчаваше панталона си.
Някой пусна водата в съседната кабинка.
Маги се олюля на високите токове, докато Тед-Тад направи опит да пъхне члена си в нея, но нещо не успяваше, буташе го безпомощно ту в бедрото, ту в задните й части. Сякаш си имаше работа с пиян слепок. Маги простена от отегчение. Онзи очевидно изтълкува този звук като знак за нейната възбуда.