— Харесва ти, нали, коте? — замушка той още по-усърдно неориентирания си израстък.
Маги потисна прозявка на отегчение и хвърли поглед към разголените части на тялото си — с удоволствие отбеляза, че бедрата й са стегнати и гладки, резултат от дългите часове тренировки на бягащата пътека във фитнес залата. Все едно колко усърдно Тед тикаше члена си в нея, плътта й само леко потрепваше. А и педикюрът й беше съвършен. Не беше сигурна, че този път избра подходящ цвят на лака — не много яркочервено, но сега вече беше убедена, че не е сбъркала. Алените нокти на краката й проблясваха деликатно.
— О, Господи! — изрева Тед. По гласа му пролича, че всеки миг ще достигне кулминацията, сякаш бе зърнал видение, за което дори не беше подозирал. Застанал бе до Маги на бара някъде около половин час след пристигането й. Напълно покриваше нейните представи за привлекателен мъж — висок, рус, без излишни тлъстини, никакви следи от оплешивяване, с две думи, идеалът за мъжка хубост от гимназията. Оставяше на бармана по пет долара бакшиш за всяка поръчка, макар напитките да бяха безплатни и подобен жест да бе напълно излишен. На всичкото отгоре изричаше онова, което тя искаше да чуе.
„С какво се занимаваш?“ — беше попитал той.
„Пея“ — усмихна му се тя. Това беше самата истина. През последните шест месеца беше беквокал в група на име „Уискърд Бискит“, чиито парчета бяха предимно в стил „метъл“, но изпълняваха и класически диско песни от 70-те години. От създаването на групата досега бяха получили един-единствен ангажимент, но беше известно, че пазарът е твърде ограничен, а и твърде много аранжименти в стил „Макартър Парк“2 звучаха по заведенията. Маги знаеше, че я държат в състава само защото соло певецът се надява да спи с нея. Все пак участието й в групата задоволяваше в известна степен желанието й да бъде известна.
„Не помня да сме били в един и същи клас — отбеляза Тед, докато прокарваше показалец около китката й. — Няма начин да не съм те забелязал“.
Маги сведе очи и нави на пръста си една от кестенявите си къдрици. Чудеше се дали да плъзне леката си обувка по глезена му, или да разкопчае шнолата, която придържаше къдравата й коса, за да я остави да се посипе по гърба й. Наистина не бяха учили в един клас. Тя беше в специалните класове, за „догонващи“. Там учеха слабаците и двойкаджиите. Учебниците бяха с големи букви и по-тънки от тези на останалите. Такъв учебник можеш и да увиеш в подвързия, и да го пъхнеш бързо в раницата си, но на всички им беше ясно за какво става дума. Много важно! Я да си го начукат? По дяволите всички хубавелки мажоретки, както и всички онези момчета, които нямаха нищо против да се натискат с нея на задната седалка на колите на родителите си, но пред другите се правеха, че не я познават.
— О, Боже! — изви за пореден път Тед.
Маги понечи да му каже да бъде малко по-тих, но наместо това от устата й изригна изпитата водка с тоник, примесена с няколко парчета сдъвкани спагети. Кога ли беше яла спагети? Май снощи? Опита се да си спомни кога за последен път се беше хранила, но той вече стискаше бедрата й и се опитваше да я обърне с лице към себе си. При това движение я блъсна в поставката за тоалетна хартия.
— Ааа! — изпусна той една въздишка и се опря в гърба й.
Маги се опита да се извърне, доколкото позволяваше тясното пространство, тъпчейки с крака кашата от водка, тоник и спагети на пода.
— Не върху роклята! — успя да процеди тя. Видя го да й се хили с глупавата си усмивка, панталоните му бяха смъкнати до коленете, ръката му още държеше пениса.
— Беше наистина страхотно! — въздъхна той. — Как ти беше името?
На около двадесет и пет километра оттам Роуз Фелър имаше тайна — тайна, която лежеше просната по гръб, похъркваше и незнайно как беше успяла да изрита чаршафите и възглавниците от леглото на Роуз.
Роуз се надигна на лакти и огледа своя любовник на светлината от улицата, която се процеждаше през щорите. Лицето й се разтегна в усмивка, която никой от колегите й в адвокатска фирма „Луис, Домел и Феник“ не познаваше. Винаги беше мечтала за подобно изживяване, тайно се беше надявала да й се случи: да срещне мъж, който ще я гледа така, сякаш е единствената жена не само в стаята, но и на света. А този тук на всичкото отгоре беше красив, много по-добре изглеждаше без дрехи, отколкото, преди да ги съблече. Дали да не го снима? Опасяваше се, че шумът от раздвижването ще го събуди. А и на кого ли можеше да покаже такава снимка?