Роуз печаташе с мълниеносна бързина.
— В „Банана Рипъблик“ — продължаваше Маги, — „Мейси Аксесъриз“, „Мейсис Фрейгрънс“, „Синабън“, „Шикфил“, „Бейскин Робинс“…
— В кои заведения за хранене? „Канал Хаус“?
Маги примигна. В „Канал Хаус“ всичко вървеше добре, докато Конрад, който дежуреше в неделя, не я подгони. „Маргарет — солниците не са достатъчно пълни, Маргарет иди да помогнеш на доставчика“. Стотици пъти му беше казала, че името й не е Маргарет, а Маги, но той изобщо не я слушаше. Така мина близо цял месец, докато тя не измисли начин да му отмъсти. Късно една вечер през май двамата с момчето, което минаваше за нейно гадже тогава, се покачиха на покрива и откъртиха буквата „К“ от светещата реклама на ресторанта. В резултат се оказа, че жените, празнуващи „Деня на майката“ вътре, които в този час вече бяха се поразгорещили, са събрани в „Канал Хаус“.
— Напуснах — гласеше нейният отговор. — Преди да са ме изритали, довърши тя наум.
— Добре — въздъхна Роуз, загледана в екрана. — Ще трябва да го поизгладим.
— Щом искаш. — Маги зачатка с токове към банята, където изми маската от лицето си. Историята на трудовия й стаж не беше зашеметяващо интересна, мислеше си тя сърдито. Но това не значеше, че не е добър работник! Просто не се беше опитала да вложи сърце и душа.
— Маги, свърши ли? — хлопаше сестра й по вратата. — Трябва да си взема душ.
По-малката сестра избърса лицето си и се върна в дневната, включи отново телевизора и се настани пред компютъра. Докато Роуз се къпеше, тя запази файла, който сестра й беше написала, и отвори нов. Започна списък за Роуз: редовна гимнастика (аеробика и малки тежести), всекидневни грижи за лицето. Запиши си часове при Джени Крейг — предлагат специализирани програми. На лицето й се появи лукава усмивка, докато посочваше специален линк към статия в интернет, в която описваха операции за отстраняване на излишни мазнини. Пъхна цигара в устата си и с леки стъпки пое към външната врата. На стола на Роуз беше оставила разпечатания списък със задачи, а на екрана на компютъра беше статията („Звезда се освобождава от половината от теглото си“). Така първото нещо, което сестра й щеше да види, щеше да е посланието на Маги.
— Заключи вратата след себе си! — провикна се Роуз от спалнята.
Маги се направи, че не чува. Да заключи вратата си сама, като е толкова умна, мислеше си тя, излизайки навън.
— Адвокат ли? — Брадатият присви очи към Роуз. — Как ще нарече шестима адвокати на дъното на океана?
Тя сви рамене и погледна с копнеж входната врата на жилището на Ейми с надеждата, че той ще се появи.
— Добро начало! — гръмко обяви онзи с брадата.
— Нещо не те разбрах — примигна тя.
Мъжът се ококори. Очевидно се питаше дали тя не го пързаля.
— Не разбрах как са се озовали на дъното на океана. Плуват с шнорхел, или нещо друго?
Мъжът очевидно се смути.
— Нека да помисля — сбърчи чело Роуз. — Да не би да са се удавили?
— Нещо такова. — Непознатият чоплеше с нокът етикета на бирата си.
— Добре де — подхвана бавно Роуз. — Значи имаме шест умрели, удавени адвокати на дъното на океана… — Замълча и погледна мъжа с надеждата, че той ще продължи.
— Това беше виц! — промълви той отчаяно.
— Не разбрах къде е смешката — призна Роуз.
Мъжът отстъпи две крачки.
— Не, не! Чакай. Обясни ми.
— Ами… Ей сега ще се върна… — Понесе се към бара.
Ейми хвърли убийствен поглед на приятелката си от другия край на стаята, поклати глава и размаха пръст заканително. Лошо момиче, прошепнаха устните й. Роуз сви рамене безпомощно. Обикновено не се държеше по този начин, но закъснението на Джим в комбинация с вече триседмичния престой на Маги в къщата й здравата й бяха опънали нервите.
Докато съзерцаваше най-добрата си приятелка от гимназия, Роуз си помисли, че поне една от тях се е развила от онова време. До девети клас Ейми успя да се източи до метър и осемдесет, тежеше около петдесет килограма и момчетата в класа я наричаха Икабод Крейн10, Ико на галено. Ейми не се смущаваше от извънредния си ръст. Държеше се така, сякаш кокалестите й китки са скъпи гривни, а тънките кости на лицето й — безценни произведения на изкуството. В колежа косата й бе на дебели фитили, но след завършването се подстрига късо и започна да се боядисва в тъмночервено.
10
Неимоверно висок и мършав герой от класическата история на Уошингтън Ъруин „Легенда за спящата долина“, (Legend of the Sleepy Hollow). По тази история Уолт Дисней прави един от известните си анимационни филми. — Б.пр.