В търговията амазонките напълно доминираха над нас. Те ни държаха в непрестанен шах, защото притежаваха и разменяха с нас стоката, без която не можем. Направо казано, от благоволението им зависеше самото ни съществуване — като раса и народности. Само от тях получавахме децата си.
Това бе естествено — мъжете не раждат, а нивото на техниката ни бе безкрайно далеч от възможността да осигури продължението на рода без участието на другия пол.
Разбира се, те пък се нуждаеха от нещо друго в замяна, без което също не можеше да се продължи рода — нашата семенна течност. Само че замяната не беше равностойна. Много отдавна, преди векове, нашите власти били принудени да приемат, че усилията по получаването на нашия експортен продукт са несравнимо по-малки от усилията по зачеването и отглеждането до 1–2 годишна възраст дори и на едно-единствено дете. И наистина, само една хладилна камера със семенна течност, предоставена от нас, можеше да служи за изкуствено оплождане на хиляди и милиони яйцеклетки.
Имаше и нещо друго. Упорито се говореше, че амазонките не спазват точно древния обичай, закона и договореностите с нас, които изискваха всички момчета, без изключения, да се предават на нас, а всички момичета да остават при тях. В строга изолация, под силна охрана и в дълбока тайна те били оставили някои от момчетата да пораснат при тях. Разбира се, обречени на затвор, тъй като свободното им движение сред амазонките би било смъртно опасно за тях самите, а и за останалите. Говореше се също, че тъй като само 1–2 дузини мъже са достатъчни за производството на семенна течност, някои властващи амазонки са оставили за такива цели своите собствени синове, обладани от манията утрешното човечество да се състои практически само от техни внуци и правнуци. Вече открито се коментираха засилващите се прилики между индивидите — особено от новите поколения. Така че никой от нашата мъжка раса не беше сигурен, че момченцата, които пристигаха с хиляди всеки месец, имаха нещо общо със семенната течност, която изпращахме. Амазонките може би я вземаха само за да поддържат илюзията, че и те зависят от нас, че получаваме собствените си деца и че дори амазонките са наши сестри и братовчедки.
Все по-явно ставаше, че тази течност не ги интересуваше чак толкова много. Наред с нея те вземаха от нас други неща, и в това се състоеше 99 процента от износа ни: кораби, машини, оръжие. Нещо повече: най-добрите и най-нови кораби, най-добрите машини и оръжия. На практика почти цялата тази част от промишлеността работеше за тях. Петстотинте момченца, които ни предаваха само с курса на един кораб, ни костваха годишното производство на една средна фабрика. Икономистите ни изчисляваха, че над 40 процента от производството ни отива за амазонките. Срещу това все пак ние получавахме нашите синове. Но непрестанното кръвопускане, което причиняваха на икономиката ни нашите партньорки, не ни позволяваше нищо повече, освен едва-едва да свързваме двата края. Разбира се, те пък живееха много по-богато, макар че точни данни нямахме — невъзможно беше и един час наш разузнавач да остане в тяхната страна. Това, в което бяхме уверени, тъй като го виждахме, беше, че тяхната флота е многократно по-силна, че използват на корабите си много по-модерни машини и оръжия.
Всъщност, ние бяхме жертви на безмилостна експлоатация, на такова изсмукване на силите ни, което не ни даваше възможност да вдигнем глава. Това естествено предизвикваше реакции и последните десет години голямо влияние придоби Ордена на Независимите. Орденът искаше да разреши проблемите със сила. Възможно бе, макар и нелеко, да се пленят екипажите на 2–3 амазонски кораба, да се държат амазонките в строга изолация и след изкуственото им осеменяване (ако не бяха стерилни) да се дочакат нашите деца, с които нашето мъжко общество ще разполага. И какво от това? Както казваше нашият Херцог: за поддържане на числеността ние се нуждаем от стотици хиляди утроби годишно, а 20–30 пленени амазонки и съответно родени деца нищо не оправят.
Те само щяха да взривят отношенията ни с амазонките, да доведат до война и пълно пресекване на потока от мъжки деца. Нищо не костваше на амазонките да ни държат на „диета“ с години и дори да предизвикат почти пълното ни изчезване като раса. Ето защо идеята на Ордена беше страшно опасна за нашето съществуване. Както и нейният разширен вариант — десант и завладяване на амазонския континент. Който имаше и най-малка представа от съотношението между нашия и техния флот, да не говорим и за другите оръжия, знаеше, че това си е чисто безумие. Уви, съдбата ни бе да бачкаме и да търпим.